ВИЗИТКИТЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН АТРИБУТ НА СЪВРЕМЕННИЯ ПРОТОКОЛ

История

Някога, преди много години, през III век от нашата ера, в Китай, чиновниците в двора били задължени да приготвят специални хартиени картончета (те са си измислили хартията – китайците - що да не го направят). На тези картончета калиграфи изписвали имената и длъжностите на служителите. Така възникнали визитките.

На китайските селяни обаче им било изрично забранено да имат визитки. Интересно защо им било забранено, след като на тях и без това не са им трябвали. Сигурно така е възникнала бюрокрацията.

Европа се усетила доста по-късно. Естествено, французите се пъчат, че са първи – през XVII век.  Всъщност първите доказателства са германски визитки от 1786 г.

Не открих сведения кога са се появили визитките в България, но предполагам почти веднага, след Освобождението ѝ от турско робство.

През XIX век вече получават широко разпространение. По това време се оформят и протоколните правила – как се изготвят, как се разменят, кое какво символизира. Аристократска му работа!

Ама не винаги толкова изискана и аристократска. Още тогава хората си мерили… имотите. Ей на, откривам визитки, на които пише колко са земите на собственика, колко коне или крави има. Малко тъпичко, ама… такива били някога нравите. То и днес в някои страни нравите се мерят с кравите – ако имаш десет и повече крави, слагаш си шапката на окачалката. Ако нямаш – долу, при обувките… странно, но е факт.

Първоначално етикетът при създаване и размяна на визитки бил изключително сложен и с много символика. С времето надделява прагматизмът и намалява символиката, но е красиво в междуличностните взаимоотношения все пак да се спазва, колкото и архаично да звучи в наши дни. Вече никой, дори и историците не знаят какво означава, когато се сгъне горен или долен ляв ъгъл на картичката, но все пак е израз на двустранно уважение и почит един такъв проведен „разговор” с визитки при честване на важна годишнина или друг повод.

Възникването на визитките си остава все пак с чисто практичен замисъл. Какво става в „безвизитното” общуване? Подаваш ръка, казваш си името, чуваш другото и миг след това вече си го забравил. Поне с мен е така, а ако имате смелост да си признаете, и с вас.  Размяната на визитки предотвратява това тази конфузна ситуация.

Развитието и до днес продължава в две основни направления. Условно могат да се нарекат за „имидж” и за „функционалност”. Визитките за имидж обикновено са изготвени по скъпи и нетрадиционни технологии, с екзотични материали или самата им изработка е твърде сложна и необичайна. Визитките за функционалност са семпли, с изчистен стил, предоставят бързо най-важната и необходима информация за собственика.

В наши дни у хората се оформя вече някаква нагласа по аналогия с облеклото: „по визитката посрещат”… т.е. още от първата среща с визитката на човек към него могат да изпитат добри чувства, но могат да изпитат и неприязън. Всяка една визитка по същество е една рекламна „миникампания” – собственикът и рекламира себе си или учреждението, в което работи.

Принципи

- колкото по-голям „баровец” е собственикът на визитната картичка, толкова по-малко неща съдържа визитката му;

- основна цел – да дава информация за личността и бизнеса;

Видове

Тук ще се опитам да направя някаква класификация на различните видове визитки според собствеността им, според предназначението, според оформлението и съдържанието.

Видове според собствеността:

- визитки за големи началници – само с името и длъжността;

- дипломатически визитки – висши държавни чиновници и дипломати:

o не е задължителен адрес;

o вместо лого се поставя герб или държавно знаме;

- фирмени – могат да нарушават правилата на етикета, защото са и рекламни, не са обвързани с конкретен човек, а с цялата фирма или подразделение на фирмата;

- делови визитки – за бизнес контакти, семпли по оформление и съдържание;

- лични – позволяват по свободни правила и характеризират конкретната личност, например:

o на адвокат – строги;

o на цирков артист – шарени;

o на дизайнер – „дизайнерски”, оригинални;

o на имиджмейкър, тамада, организатор на тържества и др. подобни – подходящо би било усмихнатото му лице.

- семейна визитка – името е достатъчно красноречиво, може да звучи куриозно, а и не съм правил задълбочен анализ на причините, но наблюденията ми показват, че само „нездрави” семейства изготвят такива визитки;

- комбинирани – съчетание от лични и фирмени, най-разпространения вид у нас и при подчертани бизнес контакти; те някак си удостоверяват, че собственикът на визитката е на разположение на бизнеса 24/7 (24 часа от денонощието, 7 дни от седмицата), след като предоставя и домашния си телефон на служебна визитка.

Видове според предназначението:

- визитки „за гаджета” – само с името, без адрес и стационарен телефон; в редки случай и при огромно благоразположение на духа на собственика в съдържанието може да присъства и мобилен телефон; предполага се, че публикуваният телефонен номер е на предплатена карта, която може да се смени при първа необходимост;

- официални и неофициални – официалните визитки са предмет на дипломатическия церемониал и са горе-долу същите като визитки „за гаджета” – само име и длъжността на дипломата с оставено място под тях за дописване на допълнителна информация на ръка; неофициалните са традиционните информативни визитки, които се разменят в неформално общуване;

- визитки за запознанство – само име и фамилия или поне основно това – често се използват при сложни или странни за писане или изговаряне имена;

- информативни визитки – това е най-често срещания вид визитки – изпълняват основното си предназначение – да дадат основната и най-важна информация за собственика или фирмата, а понякога и за собственика и за фирмата; предоставят максимално кратка и максимално подробна информация (звучи невъзможно, но така трябва да стане);

- специални визитки – със специално предназначение, например визитки на застрахователи, изготвени на самозалепващо се фолио – това позволява да бъдат залепвани на стъклата на застрахованите автомобили;

- представителни – включват само общи фирмени данни и най-често се отпечатват за конкретно мероприятие – конференция, семинар и др.;

- еднократни – съчетани с талон за посещение, с време и дата за среща или прием – използва се от зъболекари, фризьори и др. подобни длъжности.

Видове визитки според оформлението:

- имидж-визитки – с използване на специални или скъпи технологии, предполага се че създават имидж за собственика – „за него няма невъзможни неща”; практиката обаче показва, че този „имидж” не винаги е положителен – същите визитки могат да разкрият под помпозното си оформление сноб или любител на кича;

- функционални визитки – най-разпространените визитки с чисто практична насоченост и функционалност, откъдето и името им;

- уникални визитки – винаги има възможност някой да те учуди с нещо „невиждано” до сега, макар че ми е попадало какво ли не:

o визитки-термометри и часовници – мерят температура и време; като я докосне някой, мери температура, иначе време;

o хелиографско изображение, лазерен печат;

o визитка-брошура почти с дебелината на нормална визитка;

o лазерни гравировки на микроламинат;

o папирусни;

o пергаментови;

o кожени;

o дървени – подходяща визитка за дърворезбар, например;  не са от най-удобните за носене, нито се събират във визитник, но могат да се поставят на секцията за украса;

o прозрачни визитки – принципно ми изглеждаха оригинално, докато не видях двустранно отпечатана прозрачна визитка, която беше, меко казано, странна… абе нищо не се четеш по нея;

o ламинирани визитки.

- релефни:

o релефен картон;

o релефен отпечатък с натиск, положен с помощта на специална преса;

o релефен печат с изпъкнали букви;

o визитки, облепени с плат, тънка кожа или друго релефно покритие.

- портрет/пейзаж – най-безболезнения начин една визитка да изглежда оригинално е да се проектира и отпечата в другата посока (т.е. да стане висока, вместо широка – „портрет”); за съжаление във визитник стои малко „тъпо”…

- двустранни – в някои страни се считат за проява на лош вкус; не е изследвано в кои страни точно, което води до препоръката да се използват само едностранни визитки; обикновено втората страна се оставя за бележки, написани на ръка при размяната – например домашния телефон.

Видове според съдържанието или съдържание според вида визитка?

Трудно може да се даде отговор, но пък и защо ли трябва да се отговаря? Ето просто какво най-често съдържат различните основни видове визитки:

- делови – обикновено черно бяла, семпла, 9/5 см:

o пълно юридическо название на фирмата;

o име, презиме, фамилия;

o длъжност и сфера на работа;

o адрес на фирмата;

o номер на служебния телефон;

o номер на домашен телефон при необходимост;

o e-mail.

- лични – най-често 9/5 см:

o име и фамилия, може и презиме;

o домашен телефон;

o GSM (мобилен телефон);

o e-mail;

o други данни, каквито желае собственика.

- лично-делови – свободна комбинация от двата типа, характеризират по-пълно собственика в зависимост от самото съдържание на визитката.

Съгласно една още по-обща класификация според съдържанието си визитките могат да се разделят на стандартни и нестандартни:

-  стандартно съдържание – включва:

o име и фамилия;

o фирма;

o длъжност;

o адрес и телефон на фирмата;

o факс;

o служебни телефони на собственика на визитката;

o мобилен телефон;

o e-mail.

- нестандартно съдържание – обикновено нестандартността и оригиналността им се дължи на надписа за длъжност или логото:

o „безработен”;

o „добър човек”;

o „виден столичен офицер”;

o „голям специалист”;

o снимка на бебе с надпис „ако искаш да видиш колко съм пораснала, обади се!”;

o „син на Илиев”;

o „тъща”;

o „свекърва” и др.

Тираж

- обикновено 100-200 бр.

- при тираж над 1000 бр. се явяват редица нюанси и особености:

o приложим е вече офсетов печат, който снижава цената за екземпляр;

o трябва преди да се поръчат да се направи точна преценка дали действително са необходими толкова;

o трябва преди да се поръча такава бройка да се направи точна преценка дали информацията върху тях ще се запази достатъчно дълго; в противен случай голяма част от тях ще се наложи да бъдат просто изхвърлени.

Изготвяне

Преди изготвянето на проекта за визитка задължително трябва да изпълним следното:

- да си отговорим на следните въпроси:

o чия ще е визитката?

o на каква аудитория ще се дава?

o каква информация ще предоставя и как ще бъде представена?

o какви финансови средства сме готови да дадем за изготвянето ѝ?

- да се вслушаме в полиграфическите изисквания на печатницата, където ще бъдат отпечатани:

o големина на шрифта;

o дебелина на шрифта и тънките линийки;

o разстояние между фигурите и текста и края на визитката – имайте готовност да не е от най-малките… обикновено препоръчителното е 0,5 см;

o брой цветове и цветова гама;

o дали шрифтовете да бъдат преобразувани в криви на Безие или не; аз лично препоръчвам да се запази последния проект преди преобразуването и на печатницата да бъдат дадени вече във вид на криви; това е задължително, ако използвате рядко срещан шрифт;

o тип хартия – препоръчително е да си изберете от наличните в печатницата;

o ако се ламинира, реалната визитка е малко по-малка в зависимост от припокриващите се краища на ламината.

- да решим какъв печат предпочитаме: при голям тираж (над 1000) е удачно използване на офсетов печат от финансова гледна точка, при стандартен тираж вероятно най-безпроблемен е цветния лазерен печат.

Материал

- типичният материал за визитки е картон от 300 г/м2, минимално 250 г/м2;

- понякога е удачно изготвяне на визитката от самозалепващо фолио, особено ако е предназначена за „движещи се цели” – залепена на една кола е подвижна реклама;

- артисти, коафьори, художници и други артистични личности обикновено предпочитат нестандартните неща, същото се отнася и за визитките – виждал съм сгъната като картичка, брошура, изрязана фигура или лице с модерна прическа и др.; тези хора не се нуждаят от съвети, а подобни визитки имат две основни и не маловажни предимства:

o лесно се запомнят;

o жалко е да бъдат изхвърлени.

- при избора на материал се отчита колко време ще се използва визитката и колко време ще бъде актуална информацията в нея, безсмислено е да се направят хиляди визитки в момент на преместване на офисите на фирмата или кадрови промени.

Размери

Срещат се доста различни размери. Често неподходящият размер е причина една визитка да полети тутакси към кошчето. Типичните размери на визитниците са 5/9 см. Мисля, че е излишно да се убеждаваме кой е най-подходящият размер за визитки в този случай. Изборът все пак е ваш:

- 5/9 см – Стандарт. Просто стандарт. Възприет и в България;

- 4/8 см – Визитки за дами, жени на длъжностни лица на определена среща. Предимството им е, че са по-малки от най-разпространените и могат да се мушнат във визитника. Но някак си… не стоят на мястото си… Е, ако имате визитки на много съпруги, може би по-добре е да си направите визитник по поръчка.

- 6/9 см – Висши мениджъри. Ама много стърчат и играе ножицата.

- 6/10 см – Висши мениджъри. Тия пък сигурно са още по-висши от предните. Повече „трески имат за дялане”, докато се наместят във визитника.

- 5,5/8,5 см – Евростандарт. С малко зор може да се натикат и те във визитник. Може пък като сме вече в Европа да почнат да продават и европейски визитници, знае ли човек…

Правила

- Първото правило отрича всички останали. Е, не ги чак отрича, но… То гласи: „Правилата не са табу!”.

- Препоръчват се малко цветове - 1-2, максимум четири. При лазерния печат това правило вече май се обезсмисля.

- Малко – 1-2 – и четливи шрифтове. Едва ли ще се зарадва някой на визитка с толкова калиграфски изписан красив шрифт, от който не може да се прочете името…

- Стил – от шефа до най-ниския в йерархията мениджър – с еднакъв стил. Това се е все пак политика на фирмата. Личните картички също може да бъдат стилни, разбира се.

- За да се постигне един и същ стил – препоръчва се използване на услугите на една и съща полиграфическа фирма.

- Адресът е задължителен с изключение на дипломатическите визитки; ако не са лични се изписва служебен адрес, ако са лични или комбинирани – може и двата.

- Личните визитки допускат използване на ръкописни шрифтове. Все пак не бива да се прекалява с това разрешение.

- Гърбът се използва, само ако е необходимо, и то за някое от следните неща:

o карта на местоположението на фирмата;

o услуги;

o допълнителни телефони;

o дата и час, ако играе роля и на талон.

- На гърба се допуска писане на ръка. Разбира се, може да се пише и на лицевата страна. Особено ако пише лекар с подчертан мъжки почерк, внася доста оригинални стилни нюанси… понякога написаното може да мине и за лого.

- На друг език – други визитки. В България е нормално на гърба да има английски вариант, но в някои страни това е израз на лош вкус. Пък нали вече пътуваме по света.

- Да не се използва претрупан дизайн с много и различни неща – шрифтове, изображения, лентички и др.

- Да се изобразяват само съществени, основни неща.

- Прието е визитките на дами, съпруги на публични лица да са с размер 8/4 см, но те трябва да си решат дали това е оправдано и дали искат да са различни – повечето визитници са 9/5 см.

- Не се препоръчва използване на ситен шрифт. Младежите също разменят визитки, но няма да е красиво, ако ви се случи да подадете на по-възрастен господин визитката си да се наложи да я държите на метър от него, за да я прочете.

- Към цветовете трябва да се подхожда внимателно, могат да се окажат неподходящи. Розовото за адвокатска визитка, дори и да на е най-секси адвокатката, някак си не върви…

- Много трябва да се внимава за недопускане на грешки или изписване на невярна информация. Визитки с правописни грешки – изхвърлете ги! Нима искате да се представите като немарлив и неграмотен още на първата среща?

- Да се избягват нестандартни размери, най-честата посока на нестандартните визитки е към кошчето за боклук.

- Препоръчва се използване на лого и слоган (девиз). Ако нямате такива, измислете си. Хубаво е логото да е създадено от професионален дизайнер, художник. Слоган може да си измислите и сам, но внимателно – две три думи са, но ви характеризират като човек или специалист или като…  не искам да продължавам. 

- Препоръчва се визитките да са едностранни. На гърба се допуска дописване на липсваща информация на ръка – най-често домашния телефон или други по-лични данни. Ако все пак използвате гърба на визитката, въпреки всички препоръки да не го правите, в никакъв случай не поставяйте там контактна информация за собственика на визитката, освен домашният му номер.

- Ако приоритетен е фирменият характер, на гърба могат да се разположат и други важни телефони на фирмата, които не са свързани пряко със собственика – на управител на фирмата, на мениджър продажби, на служител по връзки с обществеността или други.

- Не се препоръчва на чисто фирмени визитки изписване на домашен телефон, а ако е необходим, изписва се на ръка, подходящо място е гърба на визитката. У нас честа практика са комбинираните визитки,  при които се допуска и фирмена и лична информация едновременно.

- Личните картички не са с толкова строги правила и на тях не пречи поставяне на служебен телефон.

- Фирмените картички е целесъобразно да са с изграден фирмен стил, който включва лого, девиз, телефони, адреси,  разположението на отделните елементи, цветова гама, шрифт и др. елементи, ако са налични такива. Но това си е политика на фирмата.

- Снимката на визитката е много противоречиво явление. В някои страни това е проява на изключително лош вкус, в други е много модерно. За да се избегнат конфузни ситуации, по-добрият вариант е да не е със снимка. Компромисно, а понякога и много оригинално, е поставяне на шарж на собственика на снимката било отпред, било на гърба. Естествено, това е удачно за хора на изкуството или някои общопризнати „чешити”.

- Визитките са и своеобразни рекламоносители, но е желателно рекламата в тях да е в неявен вид или съвсем семпла.

- Някои хора си мислят, че колкото по-скъпа е дадена визитка и по-нетрадиционна технологията на изготвянето ѝ, демонстрира по-висок имидж в обществото. Трябва изключително много да се внимава с това мнение, тъй като границата между демонстрация на имидж и кич е съвсем крехка и трудно доловима.

- Препоръчва са наблягането на практичността и функционалността на визитките вместо на скъпи технологии. Най-ценни за мен винаги са били семпли визитки, които при пръв поглед ти предоставят информацията, която търсиш. Виждал съм и визитки – дървени плочки с дърворезба, но… май не бих напълнил джобовете си с такива.

- Визитката трябва така да е направена, че получателят да я разбере с лекота.

- Ако фирмата е неизвестна или в момента печели известност, удачно е съвсем кратко, с две-три точни думи, да се очертае профилът ѝ.

- Информацията на визитката трябва да е еднозначна, без поводи за тълкувания, особено на слогана – пример на неудачен слоган, когато бизнес-дама поднася визитка на мъж „Изпълняваме всички ваши желания”…

- Визитката трябва да предоставя цялата необходима информация, но и малко информация. Това се постига така:

o с използване на двете страни – второстепенна информация на гърба. Този начин да се използва само в краен случай;

o втори език на гърба на визитката – също предизвиква противоречиви мнения и се използва от изключително уверени в себе си личности;

o не е необходимо да се изреждат всички телефони на фирмата, а само телефонът, на който може да се открие собственикът, и факсът, от който ще му предадат своевременно полученото;

o ако слоганът не е достатъчно ясен, с две-три думи се описва фирмата – „недвижими имоти”, „счетоводна къща” и т.н.;

o ако трябва да се избира между качество и екстри, за предпочитане е да се избере качеството; неприятно е да почне да пада и се лющи „златната” боя след време… примерно;

o всяка допълнителна „екстра” следва да се избира по целесъобразност и с нужното качество;

o отчита се колко време ще се използва картичката и колко време информацията ще бъде актуална, често променяща се информация е по-добре да се изписва на гърба при самата размяна.

- Неудачно е вместо лого да се използва общоизвестна картинка или изображение от ClipArt’s на MS Office.

Размяна на визитки

- Визитки се връчват:

o първа среща;

o при запознаване;

o в началото на делови разговори, преговори.

- Не случайно разделът се казва „размяна” – получилият е длъжен да отговори със своята визитка или да се извини с обяснение за причините плюс обещание при първа възможност да изпрати своя на другия.

- Визитката се подава така, че този, на когото се дава, удобно да може да започне да чете съдържанието на визитката още преди да я е поел със своите ръце; да се надяваме, че няма да я изчете цялата от това положение.

- Визитка само с мобилен телефон – опасност – таи нещо нечисто, отваря на собственика възможност за „потъване” като руска подводница. Пазете се от такъв човек, ако се запознавате за пръв път с него. Ако го познавате отдавна, може би това е начин да ви даде номера на GSM-а си.

- Даване на чужди визитки вместо свои е знак на изключително лош вкус. Шефове, които заставят подчинените си да дават техни визитки вместо своите и по същата причина изобщо не им разрешават да си направят свои, просто си слагат сами примката на краката. А подчинените да се замислят – според мен нямат работа в тази фирма.

- При даване на чужди визитки от името на собственика им трябва да се спазват определени правила. Забележете, че това е различен случай от горния и е допустим. При връчване по друг човек е прието да се сгъва определен ъгъл – горен или долен ляв. Тъй като символиката на това сгъване е загубена с годините и се тълкува по различен начин, сгъва се целия ляв край на визитката или още по-добре да се изписват на нея или съпровождащ лист (поздравителна картичка) общоприетите за това съкращения, идващи от френски език и запазили се и днес. Ще ги намерите в края на тази статия. Това може да се случи например при пристигане на член на дипломатическия персонал. Той изпраща на съответните сътрудници в министерството на външните работи своята визитна картичка, придружена от визитната картичка на шефа на дипломатическото представителство на страната си.

- Визитки могат да се изпращат и по пощата с обяснение на причините за изпращане, най-често с общоприетите съкращения в края на статията.

- Изпращането на визитна картичка по начало заменя една визита. Отговаря се с визитна картичка в срок от 24 часа. По учтиво е съответното лице да занесе визитната си картичка лично. На такава картичка може да се впишат изброените на края съкращения. Картичката се прегъва в един от нейните леви ъгли, но единствено ако знаете кой ъгъл точно да прегънете. Когато е сложена в плик, не се прегъва и спестява тези терзания.

- Когато едно лице вече е представено на друго и пожелае да влезе в отношения с него му занася своята картичка в дома или офиса му. Ако желаещото да установи контакт лице с неженено, то тогава изпраща две картички, по една за домакина и съпругата му. Една съпружеска двойка или омъжена жена депозира една картичка на съпруга за мъжа и една картичка на семейната двойка за жената. Това е единствения случай, в който по правило се използва семейна визитка.

- При размяна на визитки трябва да се спазват традициите на страната, в която се намирате, без значение на вашия собствен произход. Например в Япония визитката се поднася с две ръце и се изчита внимателно начало до край. В знак на добри чувства може да направите същото и в собствената си страна спрямо японец.

- Получената визитка задължително се разглежда внимателно и се прочита. Ако възникнат въпроси се задават в същия момент без притеснения, след това вече ще е неудобно. Прибира се внимателно и грижливо или при вашите, или в специален визитник. Много неприятно впечатление прави например, ако грабнете подадената ви визитка и без да й обърнете внимание я мушката в левия джоб на панталона. Никога не правете това.

Съкращения

При изпращане на визитни картички, които заменят или връщат визити, в долния ляв ъгъл се вписва ръкописно съответното съкращение, който заменя определени думи. Тези съкращения могат да бъдат следните:

- p. f. (pour feliciter)- за поздравление;

- p. f.  N. A.  (pour feliciter Nouvel An) - за поздравление по случай национален празник;

- p. f. N. A. (pour feliciter Nouvel An)- за поздравление по случай Нова година;

- p. p. (pour presenter) - за задочно представяне;

- p. f. с. (pour faire connaissance) за запознаване и израз на задоволство;

- р. с. (pour condoleance)- за изказване на съболезнования;

- р. р. с. (pour prendre conge)- за вземане на сбогом (задочно);

- p. r. (pour remercier)- за изказване на благодарност.

Изписване на телефонните номера

Телефонните номера се изписват в определен формат с точни правила:  

- ако визитката е на български език, достатъчно е да се изпише само кодът за междуградски разговори в скоби, например (062) 555174, но и в този случай вече се предпочита пълне запис от вида +359 (62) 555174;

- ако визитката е на български език, мобилният номер може да се запише (088) 5551742, но също се предпочита запис от вида +359 (88) 5551742;

- телефонните номера следва да се записват така, както биха били набрани успешно от всяка точка на земното кълбо, където има телефон; запис от вида +359 (088) 5551742 е неправилен - при международно набиране началната нула на местния код се изпуска;

- в скоби се отделя кодът, характерен за съответния район или за определен мобилен оператор; така за България телефоните се изписват (088) или +359 (88) за Мобилтел, (087) или +359 (87) за Вивател, (089) или +359 (89) за Глобул; записи от вида +359 (883) са неправилни - 3-ката не е част от характерния оператор (Мобилтел), а за негова услуга (в случая Лууп);

- допустимо е вместо скоби кодовете да се отделят с тирета, например +359 88 5551742;

- допустимо е да се групират и други цифри, отделени с тирета, интервали или точки, но не се препоръчва; групирането се е правило някога с цел по-лесно асоциативно запомняне, но всеки човек създава собствени асоциации, различни от тези на другите хора и такова групиране си губи смисъла;

- плюсът в началото на записа заменя префиксът за начало на международно избиране; в някои визитки вместо него се срещат две нули 00359 62 555174, което също е допустимо, но не е универсално (например в някои страни инициирането на международно набиране става с 011, а не с 00, т.е. трябва да се набере 011359 62 555174, а не 00359 62 555174, в други страни началните цифри са други...); за универсалност се изписва +, което означава на разбираем език "набери тук цифрите за начало на международен разговор" и така записът става валиден за цял свят.

Надявам се този материал да ви е бил полезен или най-малкото любопитен.

!Доктора