***                                  

Със десет, стенещи от нежност, пръста
целувах скулите, брадичката, очите ти…
Със десет пръста, трескави удавници,
ти викаше за помощ във косите ми.
На мълчаливия си кръст, разпънато,
във мен се гърчеше едно признание,
а музиката молеше за искреност.
И тихо плачеше.. .
Раненото мълчание
по устните ни в огън сух се мяташе,
целувките поглъщаше на капчици
и пак потръпваше във треска жажда…
Свещта плетеше люлка от отблясъци,
свещта ни залюляваше и нежно
със златна четка милваше чертите ни.
Свещта шептеше с глас от старост дрезгав:
- Обичайте, глупачета! Обичайте!