СЪДЪРЖАНИЕ:
Боядисването на вътрешните стени, врати, прозорци и подове, водосточни тръби, железни парапети на балконите, оградите и др. има за цел да ги предпази от ръждясване, загниване н разрушаване-да им осигури по-дълготраен живот и ползуване.
Ето защо боядисването на вътрешните и външни части на жилището намери най-широко повсеместно приложение, както в града, така и в селото. При социалистическите условия гражданите вече имат условия и възможности да си създадат по-културен и радостен живот. Това наложи и масовото търсене на бояджийски услуги. От тук обаче произтичат и някои временни затруднения. Желанието на повечето семейства да извършат бояджийските работи в своя дом през време най-изгодно за тях - през отпуск, ученически ваканции или в друго по-благоприятно време, не всякога съвпада с възможностите на предприятията и работниците, извършващи бояджийски услуги.
Такива затруднения биха могли да се преодолеят, за което е необходимо обаче повече желание и инициативност.
Моето убеждение като дългогодишен практик е, че много от гражданите могат сами да си извършат бояджийските работи, ако бъдат подпомогнати с известни указания и наставления. Да си боядисаш жилището сам при сегашните условия, когато на пазара държавните предприятия предлагат гарантирани по качество, готови за употреба материали и инструменти на достъпни цени е във възможностите на всеки що-годе схватлив човек. Това се улеснява и от предлаганите на пазара срещу минимален наем инструменти - четки, пръскачки, валяци и др.
Задачата ми с настоящата книга е да дам на желаещите да си боядисат жилището писмения указания и наставления, с които да ги улесня да извършат сами определени бояджийски работи в домовете са.
Разбира се, тук ще се третират въпроси и указания относно по-достъпни и лесно изпълними видове бояджийски работи: боядисване с постни, варови, туткалени и латексни бои на стени н тавани, облепване с книжни тапети, боядисване на външни стени, боядисване с безирени н лакови бои на вътрешни стени, врати, прозорци, подове, радиатори, както и на външни и на вътрешни дървени и железни части.
Длъжен съм да подчертая още в началото, че за по-изискани декоративни оформления на вътрешните помещението и за по-специално и луксозно боядисване с блажни бои, направа имитация на мрамор, текстура на дърво /фладер/ и др., ще бъде необходимо да се търсят услугите на по-подготвени в тези работи бояджийски предприятия и работници.
При избор на цветове за жилищни или работни помещения се изисква да се спазят известни закономерности, които произтичат от необходимостта за хармония на цветовете, от големината и изложенията на помещенията, както и от тяхното предназначение. Трябва да се има предвид различното въздействие на цветовете върху настроението и самочувствието на хората, които живеят или работят в новобоядисаните помещения.
Цветовете, както е известно, предизвикат у човека усещане за повече топлина или хладина и затова ние ги делим на топли и студени цветове. Към топлите цветове спадат: червеникави, жълтеникави, оранжеви и др., а към студените: сините, синьо-зелените, гълъбовите и др.
Леките жълтеникави, оранжеви, светло бежови и други топли цветове отразяват по-добре светлината, а по-наситените топли в златисто-оранжево, теракот и др. поглъщат светлината. Ето защо първите се предпочитат за по-тъмни стаи, а вторите за по-светли. Освен това топлите цветове по-добре хармонират с цвета на мебелите и създават илюзия за намален обем на стаята и по-голяма уютност. Студените цветове разширяват зрително помещението и трудно хармонират с цвета на мебелите и обикновено придават на лицата безжизнен оттенък. Такива цветове са подходящи за стаи, изложени на силна слънчева светлина и свързани чрез прозорците с озеленени площи, за спални помещения, за коридори и др. по-малки помещения.
От значение за цвета на помещенията са дължината и височината на стените. По-ниските стаи се боядисват с по-наситени цветове. За да има взаимна връзка при оцветяването на отделните помещения в едно жилище се препоръчва една гама на оцветяване. Ако например стаите са в светложълтеникав тон, правилно е да бъде боядисан вестибюла в светло кафяв, бежов цвят.
Прието е таваните да се боядисват в бяло. За по-слънчеви стаи се препоръчва техния цвят да бъде в кремаво, златистожълто и др., с което ще се намали рязката външна светлина. Добре е, ако цветът на тавана и вратите се съчетава с цвета на стените и мебелите, с което в помещението се създава един общ тон. При подбор на цветовете за боядисвано на жилищни и работни помещения трябва да се вземе под внимание и тяхното въздействие върху настроението и самочувствието на човека.
Архитект Г. Колчанова, позовавайки се на съветски и чуждестранни учени, разглеждайки психологическото въздействие на различни тонове върху човека, твърди, че червеният цвят действува възбуждащо на психиката, способствува за нарастване на мускулното напрежение, повишава ритъма на дишането и кръвообращението. Оранжевият цвят създава чувство за веселост и способствува за храносмилането. Жълтият цвят създава хубаво настроение, стимулира зрението и нервната система, а за това го наричат най-веселия цвят. Зеленият цвят действува освежаващо и успокояващо и-го наричат най-благоприятния цвят за човека. Синият цвят създава представа за прохлада и действува успокояващо на нервната система. Виолетовият цвят разстройва психиката на човека и го наричат цвят на печала.
Тези характеристики са в достатъчна степен верни, когато се касае за чисти натурални тонове. Всеки един от цветовете обаче има множество оттенъци. Последните оказват различно въздействие върху хората, поради това че реакцията, която се получава не е еднаква за всички. Вярна е общата закономерност: синьо-зеленикавите /студени/ цветове действат успокояващо, а жълтеникаво-червеникавите /топли/ цветове възбуждат нервната система на човека. Горната характеристика на отделните цветове има голямо значение и налага да се вложи повече разбиране и чувство за отговорност при подбора на цвета в зависимост от предназначението на помещението. За работни помещения трябва да се подбира цвят, който да въздействува за подобряване на настроението и оттук за повишаване на производителността на труда, за гостни и спални съответно цветове за развеселяване и успокояване и т.н. /при направянето на боята за постигане на избрания цвят вж.рец.3 и 5 /.
БОЯДИСВАНЕ С ПОСТНИ БОИ, ПРИГОТВЕНИ С ВАР ИЛИ С ХУМА И ТУТКАЛЕНО ЛЕПИЛО
БОЯДИСВАНЕ С ВАРОВИ БОИ - Варовите бои имат най-широко приложение защото са най-достъпни по цени и изпълнение. Прилагат се върху нови и старобоядисани стени и тавани и са особено подходящи за кухни, бани, клозети, външни фасадни стени и др., където вследствие влагата туткалените бои нямат трайност.
При боядисване на нови мазилки е необходимо наслоенията по мазилката да се изстържат, пукнатините и наранените места да се изкърпят по рецепта 1. 3а да се изравнят изкърпените части с останалата площ преди да засъхне кръпката се заглажда с дъсчица /пердашка/, след което се пристъпва към боядисването. Варовата боя при всички случаи се нанася неколкократно и последователно на тънки пластове, защото при еднократно нанасяне на дебел пласт боята се напуква и пада. Когато се работи само с четка боята се нанася на два-три пласта като се изчаква изсъхването на първия и след това се повтаря и потретва.
При нанасянето на първия пласт боя по таваните четката трябва да се движи успоредно на вливащата от прозореца светлина, т.е. от прозореца към срещуположната стена, а при боядисване на стените четката се движи отгоре-надолу. При нанасяне на втория пласт четката се движи перпендикулярно на посоката на първия пласт т.е. на кръст. При последното боядисване посоката на движението на четката, трябва да бъде както при първото боядисване. Това е необходимо за да се избегне образуването на сенки по тавана и стените.
Когато имаме на разположение бояджийска пръскачка, вторият и третият пласт боя може да се нанася чрез леко напръскване, без да се изчаква окончателното изсъхване на втория пласт боя. Напръскването може да се повтори до получаване на плътно покритие. Напръскването трябва да става на тънък и равномерен пласт, за да не потече. Ако на някои места, поради невнимание боята се напласти и потече докато същата е съвсем прясна се обира с потупване на върха на четката и мястото, след като малко засъхне, отново се напръсква.
При напръскването пистолетът трябва да се движи кръгообразно и с ускорен темп на разстояние 60-70 см от плоскостта, като се внимава струята да върви перпендикулярно към стената или тавана.
При пълнененето на пръскачката боята се налива обезателно през фуния, в която има монтирано гъсто сито.
Варовите бои се приготовляват по рецепта № 3.
БОЯДИСВАНЕ НА СТАРОБОЯДИСАНИ СТЕНИ С ВАРОВА БОЯ
Старата разрушена и на места отлепена боя се намокря с четка или чрез напръскване с вода и с помощта на шпакла се изстъргва. Образуваните пукнатини и дупки се изкърпват с гипс - рец.8. Изстърганата плоскост се боядисва един-два пъти с варов разтвор до приближаване по гладкост с останалата стена, след което се пристъпва към цялостно боядисване на таваните и стените.
Ако старата боя е направена от хума и туткалено лепило, за да се боядиса с варова боя е необходимо стените да се омокрят с вода и старата туткалена боя чрез изстъргване напълно да се отстрани. Боядисването с вар върху туткалена боя е нетрайно и не се допуска.
След такава подготовка на таваните и стените, се пристъпва към боядисването им с варова боя по същия начин, както при боядисване на нови мазилки.
Боядисването на нови и стари фасади и други външни стени с варови бои се извършва по същия начин, както при вътрешните нови и стари стени. Боядисването им трябва да става в по-хладно време, а при силно слънце да се боядисват само засенчените места.
БОЯДИСВАНЕ С БОИ ПРИГОТВЕНИ С ХУМА И ТУТКАЛЕНО ЛЕПИЛО
С туткалени бои се боядисват нови и старобоядисани вътрешни мазилки. Боядисването се извършва ръчно с четка и се завършва с бояджийска пръскачка.
Подготовката за боядисване на нова мазилка се извършва по-същия начин и с материали, както това се прави при боядисване с варова боя. Ако мазилката е грапава, първият варов пласт, който в случая играе ролята на грунд /основа/ трябва да се повтори, а тавана, ако се изисква да бъде бял, може да се потрети с четка или чрез изпръскване до пълно покритие със същия варов разтвор.
Ако изискванията за тавана са да остане бял, а стените оцветени,отделянето се извършва както това е указано в раздел "Очертаване на разделна линия".
След очертаване на линията препоръчва се под нея преди да се нанесе боята, стените да се сапунисат с разтвор по рец.4а или 4б. Сапуненият слой, след като изсъхне осигурява възможност за по-леко и равномерно разнасяне на боята с четката.
След такава подготовка на стените се пристъпва към боядисването й с постна боя, приготвена с хума и туткалено лепило по рец.5. Боядисването на стените започва с отсичане на тавана от стената по очертаната разделна линия с малка четка, след което с голяма четка баданарка се боядисва останалата площ от стената отгоре-надолу. След всяко потапяне четката леко се изтърсва в същия съд, за да се освободи от излишната боя. Обикновено при боядисване с туткалени бои остават следи от четката или недостатъчно покритие на места. За да се премахнат тези следи и се постигне плътно и равномерно покритие се налага последното нанасяне на боята да се извърши с леко напръскване с бояджийска пръскачка.
При напръскване на стените, за да се предпази тавана се използува тънка защитна дъска с ширина 10-15 см. и дължина 80-100 см.
БОЯДИСВАНЕ С ТУТКАЛЕНИ БОИ НА СТАРОБОЯДИСАНИ СТЕНИ И ТАВАНИ
Когато стените и таваните са боядисани преди с варови или туткалени бои и следва да се пребоядиса с туткалена боя, необходимо е да се постъпи по следния начин: Работата започва с измитане на праха, изкърпване на пукнатините с гипс по рец.№2. Следва грундиране с разтвор по рец.№4а или 4б. След изсъхване на грунда са боядисва първо тавана с четка и след това неколкократно до пълно покритие чрез напръскване с винервайс, разтворен във вода до работна гъстота.
Боядисването на стените се прави както това е указано по-горе при "Боядисване с туткалена боя на нови мазилки" в описанието след сапунисване.
Ако старата варова или туткалена боя е много напластена и напукана тя трябва предварително да се намокри с вода и с шпакла да се изстърже до мазилката. При такъв случай, добре е да се нанесе един пласт варов разтвор и едва след това да се пристъпи към боядисване по указания по-горе начин.
БОЯДИСВАНЕ С ПОСТНИ ХУМЕНИ И ТУТКАЛЕНИ БОИ НА ШПАКЛОВАНИ СТЕНИ И ТАВАНИ
При боядисване на такива стени стария пласт боя се отстранява чрез омокряне, изстъргване и измиване.
За боядисване на шпакловани стени и тавани работа с четка се избягва. Препоръчва се боядисването да се извършва чрез напръскване с бояджийска пръскачка.
Шприцоването започва най-напред върху тавана последователно на тънки пластове като след изсъхването на първия пласт процедурата се повтаря и потретва и т. н. до достигане на пълно покритие.
След завършване боядисването на тавана се очертава разделната линия между тавана и стената, след което се пристъпва към боядисване на стената чрез неколкократно напръскване на тънки пластове до пълно покритие. За предпазване на тавана от струята на пръскачката се използува защитна дъска.
При второто, третото и т. н. напръскване трябва да се изчака, предшествуващия пласт да изсъхне, за де се избегне потичане на боята.
Ако по невнимание някъде боята протече трябва своевременно с леко потупване с върха на четката да се отнеме излишната боя и след изсъхване леко да се пренапръска.
За по-ярко отчертаване на тавана от стените е прието да се изтегли линия в по-тъмен цвят. Това се извършва с тънка четка линиарка и дървен линеал.
Боята за линията се приготовлява с 10%-тов туткален разтвор и малко суха боя от желания цвят до работна гъстота.
Шпакловане на стени, това значи грапавините на мазилката да се изравнят до пълна гладкост, което се постига чрез цялостното шпакловане и шлифоване. Ако стената е боядисвана преди шпакловането, старата боя трябва непременно да се изчисти като предварително се намокря с вода и се изстъргва с шпакла.
Пукнатините и дупките се изкърпват с паста рец.1 и 2. След тази подготовка шпакловането се прави по следния начин. Материалът за шпакловката, приготвен по рец.6 се нанася с четка върху стената на площ около 0.50 м2 и с по-широка шпакла 16-18 см. се престъргва със силно налягане. Шпаклата се движи наляво и надясно или нагоре и надолу, в диагонално положение с наклонена към стената дръжка. Шпаклованата плоскост, докато е още влажна се повтаря няколко пъти до постигане на гладка повърхност. След като изсъхне, шлифова се с гласпапир. Този начин на шпакловане е доста тежък и изисква много време. По-правилно е шпакловането на стоките да се извършва от мазачите, които изработват мазилката - това е по-леко, по-евтино и по-качествено. След като мазилката позасъхне майсторът-мазач се връща към шпакловане с чиста, отлежала гасена вар. За инструмент при работа се използува пердашка, която се отличава от обикновената по това, че пердашещата й плоскост е от стоманизирана ламарина, дебелина 1 мм и с размери 13-26 см. Шпакловането започва винаги от дясната страна на стената, така че върху нея да остане тънък пласт гасена вар. След като се нанесе варта на 1-2 кв.м. плоскост, майсторът-мазач се връща и започва изпердашването. Държейки пердашката наклонена, той силно натиска задната й част към стената, при което по-едрите песъчинки се набиват в мазилката, а грапавините и шуплите се запълват с вар. Излишната вар се набира по вътрешната част на пердашката и се връща обратно в съда. Пердашенето продължава, докато повърхността на стената придобие желаната гладкост. Този начин на шпакловане е по-качествен, защото се извършва при незасъхнала мазилка, варовитият разтвор запълва по-плътно шуплите и карбонизира заедно с мазилката. Преди боядисването на стените, шпакловани по този начин също трябва да се шлифоват с гласпапир и да се изчистят от прах.
Препоръчва се преди боядисването на шпакловани стени и таван с постна туткалена боя, същите предварително да се грундират с безир, разреден с 20% терпентин. При грундирани стени и тавани, когато след неколкократното й боядисване боята се напласти, отстраняването й се извършва леко и бързо.
ОЧЕРТАВАНЕ НА РАЗДЕЛНА ЛИНИЯ КЕЖДУ СТЕНАТА И ТАВАНА
При боядисване на стаите, обикновено е прието таванът да остава бял, а стените в друг цвят. Като разделна линия в такъв случай може да послужи ъгълът между таванът и стената, или пък, ако ъгъла между тавана и стената е крив, то разделната линия трябва да се изтегли по-ниско от тавана – върху стената. При втория случай разделната линия се очертава по следния начин: с еднаква мярка от 5 или 10, може и повече сантиметра в двата края на стената от тавана надолу се отбелязват знаци с черен молив. Взема се по-дебел конец, мек и здрав, за да издържа на опън и се овалва обилно в суха боя по възможност такъв цвят, каквито ще са стените. Конецът се поема от двама души и се опъва от ъгъл до ъгъл по отбелязаните знаци върху стената и с рязко издърпване се пуска върху стената. По същия начин разделната линия се очертава и върху останалите стени. Разделната линия се очертава тогава, когато боядисваното на тавана и евентуално полето върху стената като продължение на тавана е напълно завършено и стените са вече подготвени за нанасяне на цветната варова или туткалена боя, или за облепване с книжни тапети.
При нанасянето на цветната боя по стените с пръскачка, за да се предпази боядисания вече таван от напръскване се използува защитна дъска, която с едната ръка се държи по очертаната разделна линия, така че да предпази тавана от струята на пистолета.
С помощта на валяк се декорират стени, които предварително са боядисани с постни туткалени или варови бои.
Валирането започва от горния ляв край на стената по отвесна изходна линия. Резервоарът се пълни с боя само до половината, ако се препълни има опасност по време на работа, боята да се разлее и да развали стената. Намиращият се върху вилката гумен валяк с леко притискане към стената се търкаля отгоре надолу, като се внимава да бъде всякога в хоризонтално положение и левият му край да не се отделя от изходната, маркирана отвесна линия. При второто и следващото търкаляне на валяка отгоре-надолу, трябва да се внимава шарките да съвпадат добре, т.е. да не се застъпват и да не остават празни ивици.
Когато в края на стената остане пространство, върху което не може да се нанесе цялата шарка, постъпва се по следния начин: Взема се надълго сгъната хартия и с нея се покрива валираната част по такъв начин,че десният й край да съвпада точно с края на валираната последна ивица.В този случай валякът ще се търкаля с лявата си част върху хартията, а с дясната върху невалираното пространство по стената.
Боята се приготовлява от суха боя, разтворена в 10% туткалена вода до работна гъстота. Когато туткалената боя се осветлява с цинквайс, литопон или др. белило, често при валирането се образува пяна, която зацапва шарката. За да се избегне това към боята се прибавят няколко капки газ, терпентин или спирт, с което се отстранява пененето. Гъстотата на боята се прави в зависимост от попивната способност на стената.
Бронзовата боя за валиране се приготвя така: Едно пакетче бял или жълт бронз се смесва с жълтъци от 2-3 яйца и се разрежда с прясно мляко до необходимата гъстота. Преди да се употреби, замесеният с жълтъци бронз е добре да престои 24 часа.
БОЯДИСВАНЕ С ЛАТЕКСНИ /ПЛАСТМАСОВИ/ БОИ "ПВА"
Боядисването с латексни /пластмасови/ бои показа добри резултати и вече намира широко приложение. Препоръчва се главно за вътрешни стени и тавани, за кухненски и други сервизни помещения и за външни фасадни стени. Върху метални части не се прилага.
Предимството на латексните бои е, че с тях се работи леко и безвредно, съхнат бързо и имат трайност като безирените блажни бои.
Материалите се предлагат в три опаковки - ПВА: бяла покривна, която е основният материал и може да се употребява, "ПВА" - цветни пасти с които бялата боя може да се оцветява според желанието и "ПЗА"-безир, който се употребява за грундиране на силно порести /шупливи/ мазилки, а така също за добавка до 20% към боята, когато е предназначена за външно боядисване или се изисква да се получи по-гланцово покритие. За грундиране безирът се разрежда с 3-4 обемни части вода. Латексовата боя не понася обикновен ленен или друг безир за блажно боядисване! Нанасянето на боята се извършва с по-голям номер четка за блажни бои, с четка баданарка с по-къс косъм или валяк /ролер/ най-подходящя температура за боядисване с латексни бои е между 15-30°. Боядисването се извършва обикновено двукратно, а в някои случаи и трикратно, т.е. на два или три пласта. Когато стената не е грундирана и има по-голяма попивност, боята се разрежда с повече вода. За втория пласт, ако боята се окаже гъста, също може да се разрежда с вода до желаната работна гъстота. За двукратно боядисване на 1 м се изразходва 200-250 гр. латекс.
Силно нагретите и затоплени стени следва предварително да се овлажнят с вода. Първият пласт се изчаква 3-4 часа да изсъхне и тогава се нанася втория. Тъй като боята бързо съхне, през време на размазването й трябва да се внимава да не повтаря засъхващата вече плоскост, защото образуващият се филм ще се нарани.
Когато се боядисва съвсем прясна варова или циментова мазилка същата трябва предварително да се намаже с четка с 10-15%-ов разтвор (от сол за флутиране и след 24 часа да се измие с вода, за да се отстрани излишната сол. Това важи и за нови кръпки по стари стени.
Ако стената е боядисвана с туткалена или варова боя, същата трябва да се изстърже и измие.
При боядисване на стени и тавани, които вече са боядисвани с латексни бои подготовката се състои в измиването им с вода, в която се поставя малко амоняк - на 15 л. вода 1 л. амоняк.
Латексната боя е безвредна, но поради това, че бързо изсъхва трябва да се работи с платнени ръкавици или пък ръцете често да се измиват със студена вода, за да се предпазят от изсъхване на боята. Капките по мебелите и пода също трябва да се измиват с вода, докато не са засъхнали.
Облепването на стените с тапети се прилагат все по-широко в нашия бит, защото е ефектно и достъпно.
За постигане на качествено тапетиране е нужно да се има в пред вид и се спазват следните задължителни правила и изисквания в работата.
1.Стените да бъдат сухи и да се работи при обикновена температура, около 18-20 градуса. Да няма силно течение и силно нагрети плоскости от печката.
2.Капачките на контактите и ключовете да се развият като предварително се откачат бушоните, защото при оводняването на стените може да се получи съединение.
3.Образувалите се дупки и пукнатини да се омокрят с вода и се изкърпят с гипс /рец.2/
4.Постната боя по старобоядисани стени трябва да се омокри с вода и да се изстърже до основата. Мазилката да се измие с четка или сюнгер и да се изчака да изсъхне. Ако стената е облепвана преди това с тапети, те също трябва да се омокрят с топла пода до накисване и да се свалят.
5.Ако стените са панелни, фугите между тях трябва да се запълнят и шпакловат и да се подлепят с 5-6 см. ивици мрежеста тъкан /тензух/ с лепило за тапети.
6.Таваните се боядисват предварително, както това е указано в предшествуващите части "Боядисване с постни варови бои", "Боядисване с постни туткалени бои", "Боядисване с латексни бои".
7.След боядисването на таваните де се изтегли разделната линия между тавана и стената, откъдето ще започне облепването на тапетите. Под разделната линия новата боя също трябва да се изстърже.
8.След горната-подготовка стените, шпакловани или не, нови или изчистени от старата боя, трябва да се грундират с разредено лепило по рец.10. Грундирането се извършва с голяма четка баданарка по начин, както се баданосва като се размазва добре, за да попълни грапавините и шуплите.
Ако мазилката е нова и грапава, трябва или да се шпаклова /виж раздела шпакловка/, или да се облепи с хартия, след изсъхването на която да се нанесе грунда. Хартията за облепване трябва да бъде по-мека и тънка /вестникарска/и се извършва така: част от стената, малко по-голямо от парчето хартия, се намазва със същото лепило, с което ще се лепят тапетите и докато лепилото не е засъхнало се залепва хартията. Това става с помощта на мека четка за дрехи, с която от средата към краищата хартията се загражда така, че да не останат гънки и мехури въздух. Застъпването на отделните листове хартия 1-2 см. е допустимо и неизбежно. При такива случаи грунда се нанася върху облепената хартия след като тя е изсъхнала. След като грунда изсъхне добре, ако все пак са допуснати набръчквания на облепената хартия същите се отстраняват чрез леко шлайфане със ситен гласпапир до изравняване на плоскостта. След такава подготовка на стените се пристъпва към обработка и залепване на тапетите.
Първото, което трябва да се направи е да се измери височината на стената до разделната линия. Понеже височината на стената не е еднаква, измерването става на няколко места и се взема за мярка най-високата част. По тази мярка се разкройва /нарязва/ тапетната лента за всяка стена поотделно. Нарязването на тапетната лента се извършва с ножица и с помощта на винкел обезателно под прав ъгъл. При хоризонтални шарки всяка следваща лента се крои по предшествуващата, за да съвпаднат хоризонталните линии на шарките.
На накроените тапетни ленти краищата /ивици/, отбелязани с точки или стелки се изрязват с ножица и то само от оная страна, която ще застъпи предшествуващата залепена лента. Накроените и обрязани ленти за всяка стена поотделно се нареждат и изравняват върху дълга маса или на пода една върху друга с шарките отдолу. Нарязаните ленти се намазват последователно една по една с лепило по рец.10 и след изчакване 4-5 мин., за да омекнат, се залепват на стената. Лепилото се размазва с квадратна или кръгла четка баданарка на плътен, но равномерен и не много дебел пласт като не се допуска натрупване на отделни места.Четката се движи еднопосочно от средата към краищата на лентата във форма на рибена кост като се внимава да не се вкара лепило между двете ленти и се нацапа шарката на тапета. Поднасянето и залепването на тапета се извършва от двама души. Върху стълба или маса единият пасва лентата горе по разделната линия и върху необрязаната крайна ивица, предвидена за застъпване на предшествуващата залепена лента, а другият я оправя и пасва по залепената лента долу. Поднасянето на тапетната лента към стената става по-леко, ако тя се нагъне т.е. двата края се приберат, лепило върху лепило към средата на лентата без да се застъпват. Сгънатата тапетна лента се поема от работника върху стълбата или масата и с две ръце той хваща и разгъва края, който трябва да бъде горе и леко го прилепва към стената, както е указано по-горе. Останалата част от лентата, вследствие собствената си тежест или с помощта на втори работник се раздипля до долу като се внимава вертикално да съвпада с предшествуващата лента. Залепването се извършва чрез заглаждане с по-мека и чиста четка за дрехи. Четката с леко притискана се движи от средата на горния край към лявата и дясна страна на лентата и последователно отгоре до долу, така че да не останат набръчкани места или мехури въздух. Ако при залепването надолу се окаже, че лентата не се пасва добре с предшествуващата, докато е още прясно лепилото, лентата се отпаря леко от долния край нагоре, пасва се отново и повторно се залепва. Ако долният край на лентата се окаже по-дълъг той се изрязва с ножица.
Разкрояването и лепенето на тапетите задължително трябва да става за всяка стена поотделно! Лепеното започва от влизащата от прозореца светлина към вътрешността за да се избегне образуваното на сенки от застъпването на лентите. За да се избегне отлепването на тапетите в ъглите при изсъхването им, необходимо е предварително ъглите да се облепят с ивица 3-4 см. широка, отрязана от тапетната лента, а тапетните ленти в ъгъла да не се застъпват повече от 3-4 см. Първата тапетна лента, с която се започва облепването на стената трябва да се залепи строго под отвес, защото тя става водеща линия на стената и по нея се равняват следващите ленти. Облепването на малките плоскости по стените: над и под прозореца, под радиатори, на ниши и др., се извършва най накрая. При разкрояването на парчетата лента и при облепянето на тези места също се внимава линиите на шарките на тапета да съвпадат.
БОЯДИСВАНЕ С БЛАЖНИ, БЕЗИРЕНИ И ЛАКОВИ БОИ
Боядисването с блажни бои се прилага върху всякакви дървени и железни плоскости-врати, прозорци, подове, мебели, стрехи, парапети, огради, върху стени и тавани. За да се получи качествено боядисване с блажна боя е необходимо да се имат предвид и спазват някои основни изисквания. Не бива да се допуска налагането на блажни бои върху предмети, по които има петна от бавно съхнещи животински, растителни или минерални масла. Такива петна и наслоения трябва предварително да се изчистят с натопен памучен парцал в терпентин, бензин или друг разтворител. Ако това не се направи, боята няма да изсъхне, ще лепне и ще се разруши.
Когато нови плоскости от чамов материал имат по-големи чепове, същите трябва да се обгорят с бензинова лампа, за да се освободят от съдържащите се в тях смоли, които ако не се изгорят, по-късно разяждат боята и излизат на повърхността.
При всички случаи, когато се боядисват нови дървени плоскости, стени или тавани, боята се налага върху грундирана /безиросана/ основа с безир, ленено масло или други бързо съхнещи масла. Грундирането /безиросването/ трябва да става само,когато предмета е добре подсушен. При последователното нанасяне на следващите пластове боя плоскостите също трябва да бъдат сухи, защото влагата в дървото или между отделните пластове не позволява да се създаде здрава връзка и боята много скоро се разрушава. Грундираната /безиросана/ дървена повърхност или стена трябва да се изчака да изсъхне и след това да се пристъпи към следващата операция т.е. към маджунирането /китването/ за попълване и изглаждане на пукнатините и грапавините.
Маджунираната /китвана/ повърхност също трябва да се изчака до пълно изсъхване и след това да се шлайфа с гласпапир. Всеки последователен пласт боя трябва да се нанася след пълното изсъхване на предшествуващия пласт.
Както грундирането /безиросването/, така също и следващите отделни слоеве боя трябва да се налагат на тънки и равномерни пластове. Дебелият пласт боя потича, не изсъхва бързо, набръчква се и се разрушава.
БОЯДИСВАНЕ НА НОВИ ДЪРВЕНИ ПЛОСКОСТИ И ШПАКЛОВАНИ СТЕНИ
Боядисването изисква да се извършат последователно определени операции по начин както следва:
1. С помощта на шпакла и гласпапир трябва да се отстранят полепналите по плоскостите варови наслоения и грапавини и да се обезпрашат.
2. Плоскостите се грундират /безиросват/, т.е.се намазват с безир-рец.№7. Безира се налага с гъста четка за блажна боя на тънък и равномерен пласт, без да се допуска потичането му. Безиросаните повърхности се изчакват до пълно изсъхване около 48 часа, след което се пристъпва към следващата операция-маджуниране /китване/.
3. Маджунирането има за цел попълването на пукнатините, порите и грапавините, за да се получи равна и гладка повърхност. Маджуна се нанася с шпакла по цялата повърхност като шпаклата се движи по посока жилите на дървото. Ако плоскостта е по-голяма, шпаклата трябва да бъде по-широка. Едновременно с нанасянето /размазването/ на маджуна се извършва и обирането му чрез притискане на шпаклата така, че върху плоскостта да остане тънък пласт, изпълващ само пукнатините, порите и грапавините. За маджуниране на дървени плоскости и стени, изложени на външни атмосферни условия се препоръчва маслен маджун, който се предлага като готов продукт /фабрикат/ в кутии по 1 кг. или маджун, приготвен по рец.№8-в или 8-г, който е по-издръжлив, а за вътрешни плоскости по рец.№8-а или 8-б. Нанесеният пласт маджун трябва да се изчака до пълно изсъхване /масленият безирен маджун съхне по-бавно, 40-50 часа/. Изсъхналата маджунирана повърхност трябва добре да се шлайфа чрез изтъркване с гласпапир, след това с четка или парцал се изчиства от прахта и се пристъпва към следващата операция, т.е. боядисването.
4. За да се получи плътно покритие на дървените повърхности или стени, блажната боя /безирена или лакова, бяла или друг цвят/, трябва да се налага на два или три пласта.
Като задължително правило е както първият, така и следващите пластове боя върху врати, прозорци, стени и др. повърхности да се нанасят отгоре-надолу, т.е. да се започне от горният край и последователно да се боядисва надолу. Боядисването на прозорци най-добре се извършва като се откачат крилата и се боядисат отделно върху маса или изправени. Ако това не е възможно, първо се боядисва касата на прозореца, след това крилата. Боядисването на крилата започва от плоскостите около стъклата, след това фалцовете и най-накрая лицевите плоскости. За да се запазят стъклата от нацапване с боя, препоръчва се при боядисването на плоскостите около тях да се използува малка ламаринка или да се работи по-внимателно и с по-малка четка. Ако се допусне нацапване на стъклото, боята може още докато е прясна да се избърше с памучен парцал или след като изсъхне да се изстърже с ножче за бръснене. Вратите се боядисват обикновено на място, без да се откачат. Нанасянето на боята върху плоскостите се извършва на отделни части. Примерно, когато се боядисва врата, боядисването започва отгоре, някъде до средата, до бравата. При нанасяне на боята, четката се движи еднопосочно нагоре-надолу до покриване с тънък пласт на отбелязаната част от плоскостта. За да се получи равномерен пласт боята се размазва още един път с хоризонтално движение на четката и трети път със съвсем леко притискане на четката пак отгоре-надолу. Така последователно се боядисва и останалата част от вратата, касата или стената. Четката с която се работи, при вземане на боя от кутията не трябва да бъде съвсем пълна. С леко притискане в ръба на кутията, тя трябва да се освободи от излишната боя. Нанесеният първи пласт боя трябва да се изчака не по-малко от 48 часа до пълното изсъхване, след което, ако има пропуски при маджунирането, т.е. недобре попълнени пукнатини и грапавини допълнително могат да се маджунират с корективен маджун рец.№8-д. След изсъхването на корективния маджун, боядисваната плоскост се шлифова леко със ситен гласпапир, обезпрашава се и е вече годна за повторно боядисване. Ако се наложи трето боядисване, предшествуващия втори пласт боя също трябва да се изчака добре да изсъхне. Обикновено, за да се постигне плътно покритие с бяла боя се налага трикратно боядисване, а при боядисване с цветни бои желаната покривност може да се постигне с двукратно боядисване. При боядисване на дървени плоскости и стени вътре в жилището може да се употребяват както безирени, така също и алкидни емайллакови бои, които се продават като готов фабрикат, разреждат се 10-15% с разредител за безирени и лакови бои или с терпентин. Допуска се смесване на безирената с алкидемайллакова боя в съотношение 1:1 с 10-15% разредител. При всички случаи на отваряне на кутиите с безирени или лакови бои, същите трябва добре да се разбъркат, защото много често са утаени на дъното. Когато при отварянето на кутиите се окаже, че горната част на боята е засъхнала, т.е. образували са се твърди ципи, боята трябва да се разбърка и да се прецеди през гъсто сито и тогава да се употреби. За получаването на цветни блажни бои - безирена или алкидна виж Рец.№9-а или 9-б.
БОЯДИСВАНЕ С БЛАЖНИ БОИ НА СТАРИ ДЪРВЕНИ ПЛОСКОСТИ И СТЕНИ
Както всичко друго, така и блажната боя в разстояние на 8-15 години остарява и се разрушава. Този процес е по-бърз, когато предметите са изложени на променливи външни условия или на постоянно изтъркване, миене и др.
Ето защо е прието периодически през няколко години, остарялата и разрушена боя да се подновява. За да се пребоядисат плоскостите със стара, окадена и на места разрушена боя е необходимо:
1. Опушените и силно окадени части да се измият със сапунена вода или с поташ. Ако това не се направи блажната боя, която ще се нанесе няма да изсъхне и дълго време ще залепва.
2. Попуканата и разрушена стара боя трябва с помощта на.шпакла и по-едрозърнест гласпапир да се изстърже и изчисти от праха.
3. Оголените части върху дървото или стената, вследствие. изстъргването на старата боя, трябва да се грундира /безироса/, да се маджунират и шлайфат и след това да се извърши цялостно боядисване един или два пъти на цялата плоскост по същия начин и със същите материали, както това е указано в т.2, 3, 4 на предшествуващата част "Боядисване на нови дървени плоскости и шпакловани стени".
ЗАПАЗВАНЕ ЕСТЕСТВЕНИЯ ВИД И ТЕКСТУРА НА ДЪРВЕНИ ПЛОСКОСТИ
Когато се желае на дървени части като врати, прозорци, подови дъски, шперплатови облицовки, щори, прозорци, стрехи и др. да се запази естествения им вид и текстура /фладер/ на дървото, това се постига по следния начин.
За да се придаде на повърхността по-светъл цвят и да са подчертае ясно текстурата на дървото, то може да бъде избелено. Това се извършва чрез измиване с памучен парцал или гъба, натопена в разтвор, приготвен от 150-180 гр. хлорна вар, 40 гр. калцинирана сода и 1 л. вода, или пък с разтвор от 1л 3%-тна кислородна вода и 100 гр 15%-ов амоняк. Когато се налага да се подсили естествения цвят на дървото, това се постига чрез байцване с воден разтвор на анилинови бои /байц/. Боята се разтваря в топла вода /до 10 гр. боя на 1 л вода/ в зависимост от цвета на боята и желания тон. Разтворът се нанася с памучен парцал или гъба равномерно по повърхността. След като изсъхне избелената или байцвана повърхност отново се шлифова леко с фин гласпапир и се обезпрашава, после се намазва тънко и равномерно с безир или ленено масло с четка или мек памучен парцал. Когато дървото има едри, груби пори, а се изисква повърхността да стане по-гледка, запълването им се извършва с поропопълнител, който се продава като готов фабричен продукт. Такъв може да се приготви от бързосъхнещи масла с безир, ленено масло и др, креда и суха боя с цвят, най-близък до цвета на дървото в съотношение 1:2 или 1:З. Поропопълнителната паста се нанася с мек памучен парцал, като се търка напречно, за да се запълнят като същевременно излишната паста се изчиства. Така приготвената и шлифована повърхност може да се лакира с прозрачен маслен лак /бернщайнлак, алкиден лак, шлайфлак и др. Подобни/. Лакът се нанася с чиста четка за блажна боя два пъти. При първото лакиране лакът се разрежда с 30% терпентин,а при второто с 18-20%. Добре е след като изсъхне първият слой, повърхността да се шлифова леко с гласпапир №160-240, да се изчисти от праха и след това да се нанесе вторият слой. При боядисване по този начин на дървени плоскости, изложени на външни атмосферни влияния прозорци, щори, балконски парапети, стрехи и др., поропълненето може да стане ненужно, а направо дървените плоскости да се покрият с два слоя ленен безир или безцветен алкиден лак, които имат по-голяма издръжливост на външни условия.
Когато желанието е подовите дъски да запазят естествения си вид и текстура, боядисването се извършва както това е описано в предшествуващата част. Когато се изисква пълно покритие на подовите дъски, боядисването се извършва както следва:
1. Грундиране /безиросване/ на подовите дъски и изчакване до 48 часа, за да изсъхне безирът - рец.№7.
2. Маджуниране изцяло на повърхността с оглед запълване на фугите и неравностите с маджун по рец.№8а или 8б,в,г.
3. След изсъхване на маджуна, плоскостта се шлайфа и се измита с четка, за да се обезпраши.
4. Боядисването се извършва с цветен подов лак, който се нанася тънко и равномерно на два пласта. При първия пласт, лакът се разрежда с около 20-25% терпентин. При втория пласт с 10-15% терпентин.
БОЯДИСВАНЕ НА МЕТАЛНА ПОВЪРХНОСТ
Боядисването с блажни бои на метални повърхности-ламаринени покриви, водосточни тръби, радиатори, балконски парапети, огради и др. тръбни инсталации и железни конструкции се извършва по същия начин и със същите материали, както и на дървени части. Разликата се състои в това, че металната повърхност трябва да бъде много добре почистена от ръждата, грундът да е приготвен с оловен или железен минии. Почистването /изстъргването/на ръждата да се извършва с шпакла, стоманена стъргалка или телена четка. За грундиране на пазара се предлага готов минии. Ако такъв не може да се намери, грундът се прави от смесване на безир 30-35 тегловни части с 65-70 тегловни части оловен или железен минии. При работа грундът трябва постоянно да се разбърква с дъсчица, защото бързо се утаява. След нанасянето на грунда /минизирането/ на плоскостта, същият трябва да се изчака да изсъхне, след което да се нанесе следващия пласт безирена или алкидна боя. Когато изсъхне първият пласт боя, за по-пълно покритие се нанася и втори пласт боя.
За да се боядисат метални плоскости и части върху които старата боя е вече изгорена и разрушена е необходимо същата да бъде отстранена, т.е. изстъргана до оголване на метала. Оголените места да се минизират и след това, когато миниумът изсъхне да се нанесе един или два слоя боя на цялата повърхност. При боядисването на нови и стари метални плоскости се работи със същите инструменти и по същия начин, както това е указано в предшествуващия раздел "Боядисване на нови дървени плоскости и стени".
Боядисването на радиатори се извършва със специална крива четка.
ПОСТАВЯНЕ НА МАДЖУН ПОКРАЙ СТЪКЛАТА
В много случаи, когато се пребоядисват прозорците маджунът покрай стъклата е вече изгорял и опадал. За подновяването му е необходимо:
1. С помощта на шпакла внимателно да се отстрани напукания и отпрал се от стъклото и дървената част стар маджун.
2. Наново да се маджунира с маджун, който се продава в бояджийските и железарски магазини като готов фабрикат. Малка част от маджуна се овалва между двете длани на ръцете, набива се с палец между стъклото и дървената рамка и с обикновен заоблен нож се притиска и заглажда.
РАЗЛИЧНИ РЕЦЕПТИ /СЪСТАВИ/ ЗА НАПРАВА НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА БОЯДИСВАНЕ С ПОСТНИ И БЛАЖНИ БОИ
В отлежалата вар, докато е на гъста каша на всеки 3-4 кг. се прибавя 40-50 гр. безир или друго растително масло и се разбърква до пълното му размесване с варта, след което се долива вода до постигане на работна гъстота. Ако сами гасим варта, най-добре е безирът или олиото да се поставят в процеса па кипенето на варта. Безиросаната варова боя, след като изсъхне не поема влага и има по-голяма издръжливост. Сухата боя, която се поставя във варовия разтвор за оцветяване не трябва да надвишава 200-150 гр. гъста вар. Когато сухата боя е в по-голямо количество не може да се получи необходимото сцепление и варовата боя бързо се разрушава и измива. Преди да се разбърка с варовия разтвор, сухата боя трябва да е престояла, натопена в малко вода поне един ден. Сухите бои, които се употребяват при варовото боядисване трябва да са устойчиви и издръжливи на алкали. Такива са естествените минерални бои, охрите, умбрата и особено оксидните бои, които се предлагат в четири цвята и от тях могат да се получават най-различни цветни комбинации. За да не се изтрива лесно варовата боя се препоръчва за вътрешно боядисване към приготвената варова боя на 1 кофа разтвор да се прибави 100-200 гр. готварска сол или стипца, разтворена във вряща вода. Такава прибавка на сол или стипца осигурява значително по-голяма устойчивост на варовата боя при триенето. Така приготвената варова боя в подходяща гъстота преди нанасянето й на стената трябва задължително да се прецеди през гъсто сито /под подходяща работна гъстота трябва да се разбира, когато разтворът има гъстота по-рядка от боза/ В процесът на боядисването обаче, ако стената има по-голяма попивност н боята трудно се разнася се разрежда с още вода.
б)10%-ен разтвор син камък, 1,5 л.; 10%-ен сапунен разтвор-2,5л.; 10%-на туткалена вода-2л.; безир-30 гр.; креда /винервайс/ -2-З кг. и вода до работна гъстота. Синият камък се разтрива на прах, разтваря се във вряща вода и се смесва с туткаления разтвор. Към сапуненият разтвор докато е в горещосъстояние се прибавя безира, а след това и разтвора от сапун и син камък, при непрекъснато бъркане.
Хумата се счуква на ситно, накисва се във вода и се изчаква 12-24 часа да се разложи и след това се разбърква с ръка. Сухата боя също се накисва във вода и се изчаква 12-24 часа да се разложи, след което се смесва и разбърква с хумата. Най-после се сипва туткалената вода и ако разтворът е още гъст се прибавя допълнително вода до работна гъстота. Туткалът предварително се накисва в студена вода и след 8-10 часа като набъбне се разтваря на огън във водна баня до пълното разтопяване /300-400 гр. туткал на 3-4 л. вода/. Готовата боя се прецежда през гъсто сито.
ПРИМЕРНИ СЪСТАВКИ НА ПОСТНИ БОИ С ТУТКАЛЕНО ЛЕПИЛО:
Посочените количества материали за всеки отделен цвят важат за боядисване на стените на една обикновена стая 4 на 4 метра.
ЖЪЛТО ОХРОВО - хума или каолин 3,5 кг., охра - 500 гр., 10%-на туткалена вода, 3-4 л. вода до работна гъстота;
ПЯСЪЧЕН ЦВЯТ - жълта охра 3,5кг, ултрамарин-500гр, сажди-200гр., 10%-на туткалена вода, около 3-4 л. вода до работна гъстота. Саждите се омокрят предварително със сапунена вода или спирт;
СВЕТЛО ЗЕЛЕН ЦВЯТ - хума-3,5кг, зелена боя-500гр., 10%-на туткалена вода, около 3-4л. вода до работна гъстота.
ВИНЕНО ЧЕРВЕНО - Помпианска боя-З кг., 10%-на туткалена вода около З л., вода до работна гъстота;
БАНАНОВ ЦВЯТ - хума-3кг., 200 гр. помпианска боя, 200 гр. охра, 10%-на туткалена вода, около 3-4 л. вода до работна гъстота;
КАФЯВ ЦВЯТ - Помпианска боя-30 гр., 10%-на туткалена вода около 3 л., жълто хромова боя-1 кг, златиста охра-800 гр., охра обикновена-1кг., зелена боя-60 гр. и вода до работна гъстота;
СВЕТЛО ЛИМОНОВ ЦВЯТ - хума-3кг., жълта хромова -1кг, зелена-50 гр., 10%-на туткалена вода около 3-4 л., вода до работна гъстота;
КРЕМАВ ЦВЯТ - хума-3 кг, златиста охра-500 гр., 10%-на туткалена вода около 3 л., вода до работна гъстота;
СВЕТЛО РОЗОВ ЦВЯТ - хума-3 кг, цинобър-200 гр., 10%-на туткалена вода около 3 л., вода до работна гъстота;
НЕБЕСНО СИН ЦВЯТ - 3 кг ултрамарин син, златиста охра -70гр, 10%-на туткалена вода около 3л, вода до работна гъстота;
ЕЛЕКТРИКОВ ЦВЯТ - хума-3 кг, синя ултрамарин-300 гр., златиста охра-70гр., 10 %-на туткалена вода около 3 л, вода до работна гъстота;
БЕЖОВ ЦВЯТ - хума-3 кг., охра-200 гр., червена помпианска-100 гр., зелена- 20 гр., 10%-на туткалена вода около 3л., вода до работна гъстота.
Въз основа на горните примерни рецепти и като се комбинират различни цветни пигменти, могат да се получат най-различни цветни състави. Цветни състави направени с хума, са по-мътни, по- убити цветове, а приготвените с каолин или с прибавка към хумата на цинквайс, по-свежи и по-светли. Когато повече е цветният пигмент, а хумата или каолинът по-малко, толкова по-наситени цветове се получават. При всички случай обаче приготвената боя в мокро състояние е по-тъмна, а когато се нанесе на стената и изсъхне - много по-светла. Ето защо е прието като правило преди боядисването състава да се изпробва като се намаже парче хартия или малка част от стената и се изчака да изсъхне. Това дава възможност да се провери и ако е нужно да се коригира цвета или ако се изтрива да се увеличи лепилото.
в) Безирен маджун - безир, смесен с 4-5% сикатив и 10-15% лаков бензин или терпентин се размесва с креда до гъстотата на рядко тесто. За получаване на подходяща работна гъстота към тестото се добавя и се размесва добре щипка винервайс и няколко капки вода. Употребява се за външни и вътрешни дървени плоскости и стени;
г) Маслен маджун - алкиден безцветен лак или алкидна бяла боя, или в друг цвят в зависимост от цвета на боята, която ще се нанася, разредена с 20-25% терпентин се замесва с креда до гъстота на по-рядко тесто. За получаване на подходяща работна гъстота, се прибавя и размесва добре щипка винервайс и няколко капки вода. Употребява се за вътрешни и външни дървени плоскости и стени;
д) Корективен маджун - за допълнително маджуниране върху боядисана вече дървена плоскост или стена: шлайфлак 100-200 гр. с 10-15% терпентин се замесва с креда до гъстота на рядко тесто и се пресича до подходяща гъстота като се размесва с щипка винервайс и няколко капки вода.
Когато корективния маджун се нанася върху бяла основа 10-20% от винервайса се заменя с цинкова бяла, а при цветна основа със съответния цвят суха боя.
б) За получавана на по-свежи цветове към бялата боя може да се прибави цветна маслена боя /предлага се в книжарниците в туби за художниците/. Един кг. бяла безирена боя или алкидна боя може да се оцвети до желания цвят с 1/4-1/2 част от тубичката с маслена боя. Понеже маслената боя е в гъсто състояние, необходимо е предварително да се размие в малко безир или терпентин и след това да се смеси с боята.
Разтвореното лепило за тапети се предлага в бутилки по 1л., готово за употреба. За грунд върху стената същото лепило се разрежда с още толкова вода;
Б. Сухото лепило за тапети се предлага в книжна опаковка-0г5 кг. Един пакет от 500 гр. се накисва в 3 л. вода и престоява 24 часа до разтварянето му във водата така, че като се разбърка с ръка да има гъстотата на рядък мед. За грундиране същото лепило се разрежда с още толкова вода.
В. Декстрин в насипно състояние или опаковка 1,5 кг. се накисва в 9-10 л. вода и се оставя 24 часа да престои да се разтвори. 100 гр. туткал се разтваря в 1 л. вода и 50-60 гр. стипца в 100-150 гр. вряща вода. Всичко това се смесва и се разбърква, в резултат на което се образува готово лепило с гъстота на рядък мед.
За грундиране на стените същото лепило се разрежда с още толкова вода.
За облепване на тапети на 20 м стена се изразходва готово лепило по А,Б,В - около 4 л.
За грундиране в зависимост от попивността на стената 2-3 л. разредено лепило.