25 ГОДИНИ ВИПУСК 1982
НА ІІ ГИМНАЗИЯ "ВАСИЛ ДРУМЕВ" -
ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Аз не съм фотограф и никога няма да бъда... Но понякога е приятно да имаш снимки от такива знаменателни събития. Тук (не точно тук, а в галерията, достъпна за регистрирани потребители) съм публикувал снимките, който правих с моето фотоапаратче. Каквито станали, такива... Без никаква цензура.

Понамалих само червеното в някои светнали очички ;-§)). Разправят, че било от светкавицата, ама дали не е взело и виното участие, не знам... Ако някому не харесва снимка, име или друго и иска да я махна, не е проблем... да пише.

По мое мнение няма из тях "класифицирана информация". Даже са си хубави... не заради снимките, а заради съученичките.

Няма да казвам на колко години са, защото изобщо не им личат и така или иначе няма да ми повярвате. Така че, приемайте ги като 25-годишни.

А и на всички ни акълът ни е не повече от 25 годишен.

Ами... наслаждавайте се!

Тони

p.s. Въпросът с акъла е спорен - Михаела разправя, че сме били помъдрели... ;-§))

p.p.s. В менюто "За контакти" (вж най-горе) ще запиша данните, които имам за контакти със съучениците. Ще бъде видимо само за регистрирани - по разбираеми причини.

СЪРВАЙВЪР 2

или колко струва животът ни за държавата, в която живеем

"Мила ми Венето! После Отечеството си най-много съм обичал тебе"... е казал някога Христо Ботев. Е, аз не съм велик като Ботев, но и на мен ми се иска да кажа нещо хубаво. И аз искам да изряза пред любимата жена така истински чувствата си към нея...

Но имам проблем. Чудя се кого обичам най-много... Дали бившата си жена, която постоянно ме изнудва за пари, като че ли съм "Банка ДСК"; дали армията, благодарение на която едва свързвам двата края и освен някой инфаркт друго едва ли ще ми донесе, въпреки моя принос към нея; дали Отечеството си... на което явно също изобщо не му пука за мен.

Я да се спрем на Отечеството.