Category Archives: Студентски песни

Вярност

Pesnopoyka

Оригинално заглавие и автор – неизвестни (поне на мен)

Когато отиваш там, там при другия
отивай спокойно, както правиш всеки ден
така ще повярвам аз във заблудата,
че тя е последна и обичаш само мен

Припев (2):

А после върви, върви, върви
при него иди, иди, иди
не искам да знам къде си ти
макар че боли.

Когато си вече там, там при другия
недей да го лъжеш, че обичаш само мен
защото за него аз, аз съм лудия
при който ще можеш да се върнеш някой ден

Припев ….. (2)

Когато се връщаш там от другия
ти идвай спокойно, както правиш всеки ден
така ще повярвам аз, във заблудата
че ти си ми вярна и обичаш само мен

Припев ….. (2)

Доброто момиче (2)

Pesnopoyka

Студентска песен от 60-те години на миналия век

Кой разплака доброто момиче?
Кой сърцето моминско разби?
Две сълзи (2) колебливо се сляха
в игривите морски вълни.

Може би за това са солени
и горчиви тез морски вълни,
векове (3) са поени
със скръбта на любовни сълзи.

Моя малка русалко красива
с разтревожени тъжни очи,
не изтривай сълзите кристално свенливи
щом кат можеш да плачеш, плачи.

По красива от морския здрач е
тази твоя моминска тъга,
аз отдавна (2) не мога да плача,
за това ми е тъжно сега.

Доброто момиче (1)

Pesnopoyka

Оригинално заглавие и автор – неизвестни (поне на мен)

Кой разплака доброто момиче

кой сърцето моминско разби

Две сълзи две сълзи, колебливо се стичат

по моминското нежно лице (2)

Може би затова са солени

и пенливите морски вълни

Ветрове, ветрове, ветрове са поели

със нещастни момински сълзи (2)

Припев: ….

Обичай ме, прегръщай ме,

че може би е за последен път

Защо мълчиш защо не спиш

всичко е само измама

Мое малко и русо момиче

плачеш ти със кристални сълзи

аз не мога не мога

аз не мога да плача

щом умееш да плачеш

плачи (2)

Припев ….

Едно момче от Ню Орлеан

Pesnopoyka

Оригинал: Animals – “The House of the Rising Sun”

Едно момче от Нови Орлеан
Само остана в нощта,
В затвора там накрай града
За него свършва деня.

Прости ми, майко, аз сгреших,
Сгреших аз в младостта,
Но ти си майка, ти ще ми простиш,
Тъй както аз простих в младостта.

О, майки, вие чуйте ме
И пазете свойте деца
От мига във който ще сгрешат,
Тъй както аз сгреших в младостта.

Аз имах дом в Нови Орлеан
С високи сини стени.
Той бе мой дом на любовта
Но стана дом на смъртта.

О, сбогом, свят, сбогом, слънчев ден,
Небе, ветрове и звезди,
Любима, ти забрави за мен,
А само, майко, ти ми прости.