Category Archives: Стари градски песни

Еделвайс

Pesnopoyka

Еделвайс

Там далече в планината,
в царството на вечния сняг,

еделвайс цъфти усамотен
сред дивия планински мир.

Пътник нивга не минава
край теб, любим и нежен цвят.

Еделвайс, защо цъфтиш, кажи,
на никому ненужен ти?

Еделвайс, любимо цвете ти,
за теб сърцето ми тупти.

Назад, назад, моме Калино

Pesnopoyka

Назад, назад, моме Калино

Назад, назад, моме Калино,

немой да одиш подир мен,

че у назе има гора висока

не можеш да я преминеш.

Ке се престорам на сокол пиле

и пак при тебе ке дойдам.

Гора ке прелитам,

пак при тебе ке дойдам

вечно твоя ке бидам.

Назад, назад, моме Калино,

немой да одиш подир мен,

че у назе има река длибока

не можеш да я препливаш.

Ке се престорам на риба мрена

и пак при тебе ке дойдам.

Река ке препливам,

пак при теб ке дойдам

вечно твоя ке бидам.

Назад, назад, моме Калино,

немой да одиш подир мен,

че у назе има трева висока

не можеш да я преминеш.

Ке се престорам на люта змия

и пак при тебе ке дойдам.

Трева ке преминам,

пак при тебе ке дойдам

вечно твоя ке бидам.

Назад, назад, моме Калино,

немой да одиш подир мен,

че у назе имам убава жена

и две-три дребни дечиня.

Ке се престорам на църна чума

и пак при тебе ке дойдам.

Жена ке уморам,

дечиня ке гледам

вечно твоя ке бидам.

Село Бреница

“Песнопойка”
В село Бреница
вино кара воденица.
Животът там е
същински рай.(2)

Хей Мариана,
моя малка Мариана,
аз ще те чакам
чак до зори.
(до 5 часа)

Мъжете там са
вечно пияни,
а пък жените
лозя небрани.

Хей Мариана,
моя малка Мариана,
аз ще те чакам
чак до зори.
(до 5 часа)

Децата там са
ангели небесни,
a пък бащите
са неизвестни

Хей Мариана,
моя малка Мариана,
аз ще те чакам
чак до зори.
(до 5 часа)

Вечер луната
щом се покаже
всеки бърза да намаже
със чуждо гадже(2)

Хей Мариана,
моя малка Мариана,
аз ще те чакам
чак до зори.
(до 5 часа)

Вечер луната,
щом се изкиска –
всеки гледа да натиска
къде си иска.

Хей Мариана,
моя малка Мариана,
аз ще те чакам
чак до зори.
(до 5 часа)

Да бях аз гарга
или друга пойна птица
гнездо бих свил си
в село Бреница.

Я кажи ми, облаче ле бяло

Pesnopoyka

Я кажи ми облаче ле бяло,
от где идеш де си ми летяло?
не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори?

Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана,
наближава в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.