Обичам те, Родино

Елисавета Багряна Обичам те, родино, пролет, Под накита зелен И с пъстрите цветя, наболи През първи слънчев ден. Обичам те, когато лято Житата позлати И жътва закипи в полята, И морно дишаш ти. Обичам те, когато есен Под бистър небосвод Събира плодовете с песен Работния народ. Обичам те и зиме – бяла, С дълбоки снегове, […]

Read More »

Прощално

Никола Вапцаров Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и далечен гост. Не ме оставяй ти отвън на пътя, вратите не залоствай. Ще влезна тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида.

Read More »

Песничка за червената шапчица

Недялко Йорданов И тъй веднъж в една гора внезапно случай стар събра под сянката на месец жълт Червена Шапчица и Вълк. Напук на всички правила, той каза и’: „Със мен ела!“ И тя повярва на вълкът и двама тръгнаха на път. Една звезда им беше знак. Вървяха те под дъжд и сняг без дъждобран и […]

Read More »

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина и като ангел в бяло облекло … А мисля днес; света прогнил от зло не е, щом той е твоята родина. И ето усъмних се най-подир в невярата тревожна – искам мир.

Read More »

Вълшебница

Пейо Яворов Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи, Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина … Душата ти вълшебница мълчи. Душата ми се мъчи в глад и жажда, но твоята душа се не обажда, душата […]

Read More »

Братчетата на Гаврош

Христо Смирненски Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и обидата незаслужена по изнурените лица. Съдбата рано ги излъгала, живота сграбчил ги отвред и ето ги: стоят на ъгъла, с прихлупен до очи каскет. Какво […]

Read More »

Песен за надеждата

Недялко Йорданов Когато изглежда, че няма надежда, че всичко е свършено вече – недей се смущава, недей се прощава, недей се предава, човече. Кажи – не ми пука от таз несполука – аз мога, аз вярвам, аз зная, че въпреки факта, това е антракта, това е антракта – не края. От огън опърлен, от всички […]

Read More »

Посвещение

Веселин Ханчев За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина; като жената стенеща, в която по-траен […]

Read More »

%d блогъра харесват това: