Category Archives: Поезия

Обичам те, Родино

“Песнопойка”

Елисавета Багряна

Обичам те, родино, пролет,
Под накита зелен
И с пъстрите цветя, наболи
През първи слънчев ден.

Обичам те, когато лято
Житата позлати
И жътва закипи в полята,
И морно дишаш ти.

Обичам те, когато есен
Под бистър небосвод
Събира плодовете с песен
Работния народ.

Обичам те и зиме – бяла,
С дълбоки снегове,
Когато пак си разцъфтяла,
Но в снежни цветове.

Когато, тиха и безбрежна,
До своето сърце
Затопляш с майчината нежност
Най-малкото зрънце.

Обичам те, родино моя,
И всеки ден и час
Готов съм свободата твоя
Да браня вярно аз.

Прощално

Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Отчаяна любов

Потопете с в поезията на Павел Цветков… Един необичаен сайт, пропит с много чувства… които ще видите, прочетете, чуете и почувствате.

Отчаяна любов

Отчаяна любов

Песничка за червената шапчица

Недялко Йорданов

И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза и’: „Със мен ела!“
И тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър –
тя по-добра, той – по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей –
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.