Любимата жена

За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ласките, които не спести, за силата, която вля у мене, когато беше най-безсилна ти, за туй, че бе на мое име кръстен и твоя […]

Read More »

%d блогъра харесват това: