7 задължителни умения в цифровата фотография

Идва време да свалиш снимките и т.нар. “постпроцесинг” (наричам го на шега “проявяване на снимките”).

Ами сега?

Няма повод за притеснение, а отделеното за него време определено си заслужава.

Привърженик съм на идеята, че снимките трябва да отразяват реалната действителност и ще маркирам само действията, които са допустими за фоторепортажните снимки. Това не значи, че отричам задълбоченото използване на софтуер за обработка на снимки и на различни ефекти и трикове, но това за мен си е отделен дял от фотографското изкуство и някой ден ще му отделя внимание в отделна статия.

Няма да се спирам и на конкретни бутони, менюта и т.н., за да е приложимо написаното за различни програми.

Така изглежда прозореца на Adobe Bridge CS6 при сваляне на снимки

Така изглежда прозореца на Adobe Bridge CS6 при сваляне на снимки

1. Сваляне на снимките от картата-памет.

Предпочитам за това Adobe Bridge като част от Adobe Photoshop/Elements, но обикновено го може и всяка друга програма, получена заедно с фотоапарата. При това едновеременно се правят няколко неща:

  • резервно копие на всички файлове;
  • преименуване на файловете;
  • отбелязване на авторските права;
  • конверсия в DNG (по желание);
  • изтриване на очевидно негодните или дублиращи се снимки;
  • задаване на ключови думи;
  • завъртане в правилната посока (ако не е станало автоматично);
  • избор на по-нататъшната съдба на снимките чрез етикиране и класация.
Прозорец на Adobe Bridge CS6 при запис на ключови думи

Прозорец на Adobe Bridge CS6 при запис на ключови думи

Със сигурност някой ден ще разберете колко ценно е да се правят резервни копия на снимките. Дано не е от личен опит. Затова, правете го отсега.

Преименуването за мен е също задължително. Предпочитам вместо “силно говорящото име “DSC_0003.jpg” да виждам (примерно) “Maldivi_2012_04.jpg”. Хубаво да си въведеш отначало някакви стандарти, които да спазваш.

Отбелязването на авторските права е добра защитна мярка. Не че не може да се манипулира и това, но е добре да го правиш и веднъж подготвен шаблон може да се използва многократно и автоматично.

Ако снимаш в RAW, конверсията в цифров негатив (DNG) има редица предимства. За това си трябва пак отделна статия. JPG файлове не се конвертират.

С изтриване на очевидно некачествените и дублиращи се снимки си спестяваш време за обработка.

Задаването на ключови думи спестява много от времето за търсене и сортиране. Препоръчвам да си подготвиш йерархични структури от ключови думи, примерно “природа/цветя/рози”. По този начин като отбележиш ключова дума “рози”, автоматично се отбелязват и ключовите думи “природа” и “цветя” (ако е зададено да става така).

Завъртането в правилната посока (портрет или пейзаж) спестява болки във вратовете на тези, които разглеждат снимките от екран.

С етикети и класация може да отбележиш кои снимки подлежат на по-нататъшна обработка и кои ще се отпратят в архив за всеки случай, както и различни други ситуации – например кои ще покажеш на евентуален клиент, кои ще публикуваш в Интернет и т.н.

При следващите стъпки за демонстрация взимам една произволно избрана моя снимка. Ако някоя от стъпките в целия този процес е излишна, просто се пропуска.

Случи се “Трол под душа на Етрополския водопад”.

Изображението, свалено от фотоапарата без обработка

Изображението, свалено от фотоапарата без обработка

2. Изрязване

Изрязване или “кропване” (една хубава българска думичка) е едно и също.

Дори и добре кадрираната снимка (и това означава същото, но става още по време на самото снимане, а не след това) може да спечели допълнително от едно подходящо изрязване.

При него се подобрява композиционното изграждане (за композицията, правилата и тяхното нарушаване пак си трябва отделна статия).

При изрязването се извършва следното:

  • подравнява се хоризонта (ако е необходимо);
  • изрязват се излишни елементи;
  • спазват се (или се нарушават) определени композиционни правила;
  • задава се размер и резолюция (ако е необходимо).

В зависимост от софтуера може да имаш и различни “екстри” – например Adobe Photoshop CS6 предлага за удобство при изрязването композиционно правило по избор: “правило на третините”, “мрежа”, “диагонали”, “триъгълници”, “златно сечение” или “златна спирала (спирала

Като се изключат тези “екстри”, инструмент за изрязване предлагат и всички безплатни подобни програми.

Не случайно изрязването е първа стъпка от обработката на снимката – излишно е да се чистят дефекти и обработват области, които след това ще бъдат изрязани.

Изображение при изрязване с композиране “спирала на Фибоначи”

Изображение при изрязване с композиране “спирала на Фибоначи”

Изрязано изображение в прозореца на програмата

Изрязано изображение в прозореца на програмата

Изрязано изображение

Изрязано изображение

3. Премахване на дефекти от прах по сензора и обектива или други дребни дефекти.

Те са особено неприятни при снимки с малка бленда (F/16 и по-малка) или върху области с равен тон, например безоблачно небе.
В Adobe Photoshop/Elements става най-лесно с инструмента Spot Healing Brush Tool (с който дефектът се покрива с подобна на съседните области структура) или инструмента Clone Stamp Tool (с който “ръчно” се избира подходяща съседна структура, с която да бъде покрит дефектът).
(Примерната снимка не е много подходящ пример за точно тази стъпка заради многото пръски вода.)

С подобен инструмент разполагат също и много безплатни програми, например IrfanView.

Дефектът може да бъде и различен от прах в обектива, например прясно изстискано акне на тинейджърско лице ;-).

Изображението след почистване на следи от прах и други дребни дефекти

Изображението след почистване на следи от прах и други дребни дефекти

4. Настройка на нивата (Levels) в зависимост от хистограмата

Това се прави за подобряване на контраста. Най-разбираемо става с нивата (Levels) и хистограмата, като се следи непрекъснато какво се случва с изображението (при прекаляване може да избяга балансът на бялото, да се загубят детайли или да се влоши по друг начин снимката).

На практика най-често се извършва, като в Levels се измести левият плъзгач под хистограмата до началото й, съответно десният до края на хистограмата, ако това е приложимо. Често има бутон “Auto”, но понякога използването му има непредсказуеми последствия. Ако не ти харесат, има и “Undo” ;-).

Не всички безплатни програми имат Levels, но повечето имат команди от менюто като Auto Adjust … или нещо подобно, което може да се пробва.

Стремежът трябва да бъде да се получи добра хистограма още в процеса на самото снимане и тази стъпка да се прескочи, но не винаги се получава така.

По-подробно и как става с Curves (друга възможност с подобен краен резултат) ще бъде предмет на друга статия.

Прозорец на Levels преди настройка на нивата

Прозорец на Levels преди настройка на нивата

Прозорец на Levels след настройка на нивата

Прозорец на Levels след настройка на нивата

Изображението след настройка на нивата

Изображението след настройка на нивата

5. Подобряване наситеността на цветовете.
Както се казва на български, “сатурацията” ;-).

Може да се наложи финна настройка на цветовете. Засилването на наситеността (Saturation) е съблазнително, за да се получи по-колоритно изображение, но и тук (както по принцип при повечето корекции) прави това много внимателно и умерено. Искрящите и пресилени цветове в повечето случаи изглеждат ужасно или най-малкото неестествено.

Прозорец на Hue/Saturation

Прозорец на Hue/Saturation

Изображението след настройка на наситеността

Изображението след настройка на наситеността

6. Конвертиране в черно и бяло

Някои изображения изглеждат по съвсем различен начин и/или носят съвсем различно внушение, когато са черно-бели.

Не е необходимо да разбираш защо и как точно става, но с разместване на плъзгачите за различните цветове може да получиш значително по-добро черно-бяло изображение от полученото при положенията им по подразбиране.

Подробно описание на конверсията в черно-бяло предстои в друга статия.

Прозорец за конвертиране в черно-бяло изображение

Прозорец за конвертиране в черно-бяло изображение

Конвертирано черно-бяло изображение

Конвертирано черно-бяло изображение

7. Изостряне на изображението

Повечето цифрови изображения  се подобряват от такова изостряне. Както всички корекции, и него прилагайте много умерено и внимателно, за да не се получи нежелан цифров шум и други дефекти.

Изостряне на изображението води името си от “конвенционалната фотография” заради технологията, по която е правено някога – Unsharp Mask.

Прозорецът, който се отваря при изостряне има едни стресиращи параметри, но не трябва да се плашите от тях.

Нормални граници на параметрите за изостряне:

  • Amount (количество, степен на прилагане) – 50-150%;
  • Radius (брой на засегнати и настрани пиксели) – 1-2 (максимум 4);
  • Threshold (разлика между засегнатите съседни пиксели) – 3-20.

Полезно е след известен натрупан опит да си направиш записи за техните стойности при различни категории снимки. Ето едни примерни стойности, които може да промениш в зависимост от личното си усещане и предпочитание:

Изостряне от общ характер – А=85%; R=1; T=4.

Умерено изостряне – А=120%; R=1; T=3.

Меко изостряне – А=150%; R=1; T=10.

Максимално изостряне – А=65%; R=4; T=3.

Изостряне за WEB – А=200%; R=0,3; T=0.

Изострянето също си е “цяла наука” и може би е добре за него да подготвя също отделна статия.

Ето какво се получи с “трола” след обработката:

След обработката

След обработката

Надяваме се това да ви е било полезно.

Антон Иванов & Емили Иванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *