Бела съм, бела, юначе

Pesnopoyka

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/

ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,

с медно кавалче свиреше, /2/
с кавалан дума думаше:
„Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е !“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *