Monthly Archives: януари 2010

Бела съм, бела, юначе

Pesnopoyka

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана, /2/

ам беше в могла утонал.
В моглона нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,

с медно кавалче свиреше, /2/
с кавалан дума думаше:
„Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е !“

Девойко мари хубава

Pesnopoyka

ДЕВОЙКО МАРИ ХУБАВА

Девойко мари хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, /2/

балото да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, /2/

Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. /2/

– Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, /2/

– Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. /2/

Цъфнало цвете шарено

Pesnopoyka

Цъфнало цвете шарено
на прозорците на девицата.
Сутрин го моме полива,
вечер го момче обира.

Девицата го люто кълнеше,
пукнало лудо треснало.
Не знаеш моми да любиш
сал знаеш цвете да береш.

Цар Иван Шишман и млад юнак на бой с татари

Pesnopoyka

Цар Иван Шишман и млад юнак на бой с татари

Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни

Откак са йе, мила моя майно льо,
зора съзорила,
мила моя майно льо, зора съзорила,
оттогаз са й, мила моя майно льо,
войска провървяла,
мила моя майно льо, войска провървяла,
кон до коня, мила моя майно льо,
юнак до юнака,
кон до коня, мила моя майно льо,
байрак до байрака.
Пушките им, мила моя майно льо,
като честа гора,
сабите им, мила моя майно льо,
като ясно слънце,
паласките им, мила моя майно льо,
като дребни звязди,
пищови им, мила моя майно льо,
като дребян гъстак,
дрехите им, мила моя майно льо,
като тъмна мъгла,
барутя им, мила моя майно льо,
като тъмен облак,
крушуми им, като мила моя майно льо,
като град по поле,
калпаци им, мила моя майно льо,
катотъмен пушък.
Като вървят, мила моя майно льо,
през гора зелена,
байрак носят, мила моя майно льо,
със асланов образ,
огън святка, мила моя майно льо,
от добри катани.
Кат препускат, мила моя майно льо,
силян буян вятър,
дето стъпят, мила моя майно льо,
калдърмите къртят.
Де кого си, мила моя майно льо,
стигнат и срещнат,
се си питат, мила моя майно льо,
за Софийско поле.
Отишле са, мила моя майно льо,
на Софийско поле
бой да правят, мила моя майно льо,
за българско име,
бой да правят, мила моя майно льо,
за Христова вяра.
Сам ги води, мила моя майно льо,
сам цар Иван Шишман.
Излягоха, мила моя майно льо,
тез грозни татари.
Отговаря, мила моя майно льо,
сам цар Иван Шишман:
– Я идете, мила моя майно льо,
че си повикайте.
Повикайте, мила моя майно льо,
бре младо юначе,
повикайте, мила моя майно льо,
бре луда гидия.
Свариха го, мила моя майно льо,
с булче под венчило,
че възседна, мила моя майно льо,
ранена си коня,
че отиде, мила моя майно льо,
на Софийско поле,
Дет помина, мила моя майно льо,
планина помоли,
дет помина, мила моя майно льо,
гората укърни.
Че завари, мила моя майно льо,
че завари, мила моя майно льо,
войска ми българска.
Разсърди се, мила моя майно льо,
бре младо юначе,
разсърди се, мила моя майно льо,
бре луда гидия,
че извади, мила моя майно льо,
сабя фрингияна,
че разпръсна, мила моя майно льо,
тез грозни татари.