Неблагодарна съпруга

Винаги изпълнявахме желанията на мъртвите, а и те никога не искаха от нас невъзможни неща. Вярно, че изпълнението на желанията им в много случаи беше свързано с безсъние, умора и премеждия, но ни помагаха много, а и до днес го правят.

Срещнах съпругата на болния и, след като я предупредих, че изобщо не ме вълнува какво ще си помисли за мене и дали ще приеме за истина това, което ще й кажа, разкрих каква е причината за тежкото състояние на съпруга й. Предупредих я, че не разполага с много време и, ако иска да му помогне, трябва да направи това, което й казвам.

Учудването ми не беше малко, когато вечерта се върнах от работа и заварих жената у нас да разговаря със съпругата ми. Беше казала, че я изпращам аз и естествено съпругата ми я беше приела безрезервно. Въпреки лъжата, че аз съм я изпратил, съпругата ми се зае с лечението на обречения, най-вече заради това, че го познавах като добър човек, а и беше с единия крак в гроба и искахме да го върнем оттам. Лечението щеше да ни струва много безсънни нощи, умора, напрежение и притеснения. Вече описах как се постига това.

Махнахме магиите, които бяха слагани години наред в жилището на болния, в къщата му на село, където беше гледал животни преди да се разболее. Злосторничката – негова роднина, се беше потрудила така добре, че сложените магии биха затрили не само него, а и цялото му семейство.

Болният започна да се възстановява бързо, кръвопреливанията се разредиха рязко и след три месеца той забрави за болницата. Възстанови се и започна отново да гледа животни в къщата си на село. Беше решил да изпробва здравето си, живееше нормалния живот на напълно здрав човек, влечеше тежки торби с храна на животните и жизнените му сили се възвърнаха напълно. След няколко месеца отиде на профилактичен преглед, при който се оказа, че лигавицата на стомаха, която преди това постоянно кървеше, се е възстановила, което учудило лекуващия го лекар.

На няколко пъти през различни периоди от време, злосторницата слагаше нови магии и най-интересното беше, че болният веднага, още същия ден, усещаше това и идваше у нас разтревожен. Страшното при него беше, че веднага започваше кръвотечение от лигавицата на стомаха и положението му се влошаваше за броени часове. Като се има предвид, че беше и хемофилик, става ясно защо са се налагали преди това честите кръвопреливания. Кървенето от лигавицата на стомаха започваше веднага, след като беше сложена нова магия, затова, щом почувстваше и най-леко влошаване на здравето си, болният идваше веднага, за да проверим къде е сложена магията и да я махнем. Това, разбира се, се случи няколко пъти за една година, през която не се наложи кръвопреливане, защото болният се възстановяваше веднага, след като отстраняхме отрицателното влияние. Това ни струваше много труд, напрежение и преумора, защото злосторницата ни поставяше все по-трудно задачи с много неизвестни. Ще разкажа само два от случаите, за които си спомням.

Магиите бяха три, направени от ходжата на далечно село и сложени извън гробището, до оградата, в същото село. Злосторницата сигурно е решила да не ги носи по пътищата със себе си, а може и този, който ги беше правил, да й е казал къде и как да бъдат сложени. Тръгнахме още първата нощ към селото аз и съпругата ми и те двамата. Този път болният беше се почувствал много зле и бързахме още първата нощ да махнем магиите, защото престояването им само едно нощ в близост до гробището, щеше да му причини ново кървене, което после трудно можеше да се овладее.

Пристигнахме късно през нощта. Много трудно открихме мястото, където бяха сложени магиите, защото беше обрасло с трева, тръни и храсти. Бяха заровени до телената ограда на гробището и съпругата ми, посочвайки мястото, застена от болки в главата и стомаха. Казах на жената на болния да я изведе настрани и. ако й стане много зле или загуби съзнание, да ме извика веднага. Болният разгръщаше торбата, а аз изкопах пръстта от посоченото място. Изнесохме се бързо оттам, защото и на болния започна да му прилошава. Излязохме извън селото и след като се отдалечихме, на светлината на фенерче, което бяхме взели със себе си, започнахме да търсим, прехвърляйки внимателно пръстта. Болният стоеше настрани, защото му стана зле, а и не биваше да участва в търсенето, тъй като магиите бяха за него. Открихме едната, ровихме и прехвърляхме пръстта дълго време, но другите две липсваха, явно, че бяха останали неизкопани, защото по всяка вероятност са били заровени по-дълбоко. Оставихме двете жени на поляната, а ние с болния се върнахме обратно с колата. Казах му да дойде с мен, за да разгръща торбата, тъй като не исках да се връщам трети път в близост до гробището, а и изтичаше определеното ни от мъртвите време, през което можехме да нарушаваме техния покой. Оставихме колата и тръгнахме. Не бях направил и 20-30 крачки, когато усетих, че болният не ме следва. Върнах се обратно и го открих на поляната, превит от болки в стомаха. Хвърлих на земята лопатата и торбата и го придружих до колата. Този път, върнал се сам, се изподрах доста докато открия мястото. Подпрях фенерчето на един камък, за да ми свети, и така натъпках торбата, че трябваше да я влача по земята. Изненадах се, когато болният ме посрещна на крака. Болките му бяха изчезнали преди няколко минути. Това за мен беше сигурен признак, че магиите са извадени. Щом пристигнахме на мястото, където бяхме оставили двете жени, преровихме пръстта. Намерихме двете еднакви магии с написани на ръка арабски букви, сгънати по един и същ начин във вид на триъгълник. Различаваха се само по смисъла на написаното и бяха с различно въздействие.

Болният и този път се възстанови бързо и се размина с кръвопреливането.

Вторият от случаите, който ще разкажа, ще помня винаги. След него разбрах, че е възможно дори и хора, които не веднъж са се уверявали с очите си, че именно това, което правим, е причина за връщането на здравето и живота на близките им, могат да мислят, че в нашата работа има някаква лъжа или шарлатания. Не бяха малко случаите, в които те самите отиваха и откриваха магиите, след като им беше описано мястото, където са сложени.

Една привечер се обади съпругата на същия болен и каза, че се почувствал отново зле. Този път обаче и самата тя не била добре. Молеше съпругата ми, обяснявайки по телефона, че главата щяла да й се пръсне от болки, да провери какво става и на какво се дължи това.

Магиите този пътя бяха две, като с внимание бяха удостоени и двамата съпрузи. Не знам защо, но злосторницата беше направила за първи път магия и против жената. На това се дължаха болките й в главата. И двамата се чувстваха зле, макар че магиите още не бяха сложени. Злосторницата имаше намерение да ги сложи в жилището им в града. Обяснихме на жената всичко това, като я предупредихме да чака гости и да внимава като дойде злосторницата да не я оставя сама, за да няма възможност да сложи магиите. Беше късно през нощта, когато съпругата на болния отново се обади. Каза ми, че току-що е изпратила злосторницата и съпругът й, дошли ненадейно на гости у тях. Оплака се, че болките в главата й са станали непоносими, въпреки изпитите хапчета. Гостенката дошла уж да разгледа някакви мебели у тях, но домакинята вървяла плътно с нея през цялото време. Останала е сама единствено, когато отишла до тоалетната. Магиите си бяха сложени въпреки предупреждението на съпругата ми. Не оставаше нищо друго, освен да провери къде са сложени. Болните бяха станали вече двама, а при телефонния разговор съпругата даваше да се разбере, че ако не отидем у тях още същата нощ, не би могла да оживее до сутринта от болки. Случи се така обаче, че и ние имахме същата вечер гости и нямахме възможност да отидем веднага. Съпругата ми й обясни, че магиите са сложени на лесно място във входното антре и я помоли да прегледат багажа по закачалките и да проверят около шкафчетата за обувки.

На другия ден съпругата на болния пак позвъни. Обясни, че е търсила безрезултатно навсякъде в антрето и настоя да отидем, защото не можела да понася повече болките. Изпратихме гостите си, които бяха нощували у нас, и отидохме. Болната ни посрещна още на входа на жилището, обяснявайки, че е търсила навсякъде в антрето, но не е открила нищо. Няколко секунди след това съпругата ми й каза да отмести шкафчето за обувки, независимо че вече е било премествано. Открихме двете магии във вид на триъгълници. До тях имаше паднал скъсан бандерол от пачка банкноти. Домакинята взе двете магии и бандерола и започна да се чуди как е възможно да ги намерим, след като тя е местила шкафчето няколко пъти и е чистила зад него. Тя беше много ядосана. Не ми го каза в очите, но за мен беше ясно, че ни обвинява в шарлатанство, а и тонът й беше такъв, че ние веднага си тръгнахме. През живота си съм понасял много и незаслужени обиди и никога не съм се унижавал да се оправдавам. Много от хората разбираха след това грешката си и ми се извиняваха, но обидата, която ми нанесе тази жена, няма да забравя никога. Не бих се обидил на някого, ако той от незнание, или от това, че не е изпитал на гърба си въздействието на черната магия, ме обвини в лъжа. Не се обиждам и от факта, че за мнозина магията е глупост, в която вярват заблудени хора. Но тази жена беше свидетел как след всичко, което направихме, за да запазим живота на болния, той се възстанови и колко време беше здрав, без да се налага нито веднъж да му правят кръвопреливане. Бяхме се прибрали у нас и мислехме точно за тези неща, когато съпругата на болния отново се обади, зарадвана, че болките в главата й са изчезнали. Съпругът й се върнал и след като му обяснила къде са намерени магиите, той се сетил, че излизайки бръкнал в джоба на якето си, закачено в антрето, и взел две пачки пари, оставени там. Когато изваждал парите, му се сторило, че нещо изпаднало, след което видял липсващия бандерол на една от пачките банкноти. Очевидно е, че в джоба му са били пуснати двете триъгълничета, когато злосторницата е отивала сама до тоалетната. Така магиите се оказали зад шкафчето за обувки заедно с бандерола от парите, след като домакинята вече е чистила. След махането на магиите, болният се оправи без никакво лечение, но у нас беше изчезнал ентусиазмът, с който му помагахме, за което той нямаше никаква вина. Желанието ни намаля още повече, след като научих за изказванията на съпругата му против нас. Тя беше разправяла, че заболяването му изчезнало не вследствие на нашите усилия, а на тези на лекарите, макар че в периода, през който съпругата ми го лекуваше, болният ходеше само на изследване в болницата. Не знам дали тези изказвания беше направила с убеждение или от глупост, но това струваше един човешки живот – този на съпруга й.

Скоро след това ние с преместихме в София, а след две години научихме, че съпругът й починал. Починалият беше добър, трудолюбив и вярващ в Бога човек. Той притежаваше и дарбата да лекува изкълчвания, измествания, дископатия и беше помогнал на много страдащи. Не знам дали заради това, което Бог му беше дал, хората му завидяха, но на тези, които се осмеляват да се месят в божиите работи, ще кажа, че възмездието за тях ще бъде от най-страшните.

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *