Неблагодарна майка

Една майка научила за това, че съпругата ми излекувала болен, когото лично познавала, а и от неговите близки знаела, че няма да го бъде. Запозната много добре със случая, тя дойде с молба към съпругата ми да помогне и на нейния син. Познавах сина й, но не знаех за заболяването му. Майката през цялото време плачеше и подсмърчаше, обяснявайки къде и в колко болници е лежал синът й и въпреки това, състоянието му се влошавало. Казахме й да го доведе за преглед и двамата дойдоха на следващия ден. Синът – млад мъж, ветеринарен лекар, имаше семейство с малко дете. Когато бил четиринадесетгодишен, започва да получава епилептични припадъци, в началото рядко, а с годините зачестили. Беше слаб и блед, неспокоен и виждах как краката му треперят, макар че беше седнал на дивана, защото страхът от евентуален припадък го травматизираше.

Притесняваше се, че по време на работа, ще получи припадък при животните и това ще бъде фатално за него. Заболяването му беше проява на магия, която била сложена преди много години за дядото на младия мъж. Той починал внезапно, връщайки се от полето, когато бил само на 26 години, в разцвета на силите си, без преди това да е боледувал от нещо. Неговият син – бащата на дошлия за преглед, неколкократно бе лежал в болница в пред инфарктно състояние. На двегодишното дете на младия доктор, при преглед установяват шум на сърцето.

Нещата се усложняваха и от факта, че магията, предизвикала смъртта на дядото, беше сложена преди години в къщата им, на чието място сега бе построена кооперация. Тя беше нанесла много и различни поражения на няколко поколения от рода на починалия. На сина и майката не казахме нищо за всичко това, защото щеше да им се стори невероятно. Не биваше да травматизираме още повече момчето. Изпратихме ги с уговорката болният да започне да идва за лечение, но съпругата ми не беше сигурна дали ще успее да му помогне, след като магията си стоеше и не беше възможно да бъде отстранено нейното въздействие. Болният започна да идва на сеанси всеки ден с определени почивки, като съпругата ми се надяваше по време на лечението да разбере начина, по който да премахне въздействието, причинило заболяването. На болния бяха направени серия био сеанси, но подобрение почти нямаше. Една нощ се яви духът на починалия от магията дядо на момчето и ни каза това, което трябва да направим, за да се спре действието на магията. Изпълнихме всичко, което ни каза, независимо от многото безсънни нощи и обикаляне из околностите на града, за да открием местата, където някога е имало манастири или параклиси. Здравето на болния започна да се подобрява веднага след това. След около два месеца лечението му приключи и изчезнаха не само припадъците, а и страхът от тях. Подобри се, разбира се, и здравето на бащата на болния, който така й не разбра на какво се дължи това. За облекчението, което почувствал и баща му, за това, че отново започнал да се събира с приятели на чашка и се чувствал така, както преди заболяването си, разбрахме от младия доктор.

Около половин година младият мъж нямаше абсолютно никакви оплаквания. Бледият цвят на лицето му изчезна, той се успокои, започна да се събира с приятели в компания- нещо, което преди това не е бил в състояние да си позволи, като от време на време ни се обаждаше, че е добре.

Една привечер дойде у нас разтревожен и каза, че през деня е почувствал отново признаците и симптомите на състоянието му като пред припадък. До припадък не се стигнало, но бил на крачка от него. По лицето му се четеше уплахата и разочарованието на човек, който е прогледнал, радвал се е на белия свят и отново е загубил зрението си. Нашето притеснения беше не по-малко, защото неговото изцеление струваше на съпругата ми много труд, безсънни нощи и напрежение.

Тя установи контакт с отвъдното, получи информация за това на какво се дължи влошаването на състоянието на излекувания и каза на глас: „Не може да бъде!“ Отново провери – пак същото. Оказа се, че влошаването на състоянието на излекувания се дължи на магия, сложена на местоработата му. Докторът влязъл в конфликт с един от местните големци на селото, който наредил да се заколят здрави животни, карайки го да потвърди, че те са болни и се налага тяхното унищожаване. Селският дерибей се засегнал от отказа на младия доктор и решил да си отмъсти по начин, с който си е служил най-вероятно и преди това, за разправа с непослушните. Магията открихме пъхната на тайно място в бюрото на доктора и след няколко сеанса, отново беше излекуван. Да, но злосторникът започнал често да го подпитва как е със здравето, сигурен в изпитания си начин за разправа. В такива именно случаи, страдащият не знае как да отговори на въпросите на злосторника. Ако каже, че е зле, оня ще отиде да направи нова магия, за да го довърши. Ако каже, че е добре, злосторникът ще отиде да пита онзи, на когото е платил, защо нищо не става. Тогава владеещият черната магия можеше да разбере, че направеното е махнато и да направи друго. Новата магия не закъсня. Процедурата се повтори, но това.не можеше да продължава вечно. Според прогнозите на съпругата ми, след около една година душата на селския дерибей щеше да се пресели в отвъдното, или казано по-просто щеше да му се случи смъртно премеждие. Тъй като злосторникът за една година можеше да направи още много поразии, препоръчахме на доктора да си смени работата. Той споделил това с родителите си, при което майката надала страшен вой и за всичко упрекнала нас, забравяйки, че синът й бе излекуван благодарение на това, че откликнахме на молбите и сълзите й при посещението й у нас. Казала, че всичко, което е обяснила съпругата ми, за това кой прави магиите срещу сина й, е лъжа и измислица. Докторът излезе по-умен от майка си и прецени, че наистина е по-добре да напусне. Намери си добре платена работа и се премести. Майката, разбира се, отдаде това на нашето влияние върху сина й и започна да сипе обиди и клевети по наш адрес, а когато се случеше да ни срещне на улицата, ни обръщаше гръб.

Оттогава минаха доста години, през които излекуваният никога не ни забрави. Обаждаше се, когато имаше възможност, за да ни каже, че е добре. Забрави за заболяването си и се дразнеше единствено от глупостта на майка си. След време тя загуби съпруга си, който почина преди да навърши пенсионна възраст и остана сама да плаща за неблагодарността си. Бих добавил само, че ако тя беше добър човек, това можеше и да не се случи и бих желал да й припомня, че този, който правеше магии против сина й, след около година внезапно почина, така както го беше предрекла съпругата ми.

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *