Магии за смъртта на брат от родна сестра

Една вечер се озовахме на гости у един мой стар познат. В техния дом не бяхме ходили. Това ни беше първото посещение. Приятелят ми сподели с нас, че жена му не е добре със здравето и помоли по-късно съпругата ми да я прегледа. Бяхме стояли не повече от половин час, когато започнах да усещам, че ми става зле. Заболя ме главата, стана ми горещо и се изпотих, започна да ми се гади. Не издържах и без да казвам нищо, отидох и повърнах, наплисках се със студена вода и се върнах, като се опитах да не се издам, че ми е лошо. След малко съпругата ми повтори това, което аз бях направил и се върна бледа като платно. Домакините обезпокоени ни гледаха и се чудеха какво ни става. Ние разбрахме, че ни е зле от магиите, сложени в жилището им, само че нямаше как да им го кажем.

Трябваше или да си излезем веднага от този дом или да им разкрием причината, поради която ни е зле, а после да започнем да търсим сложените магии. Макар че бях на гости у приятел, не знаех дали, ако му кажа истината, той няма да си помисли, че нещо съм не наред и говоря глупости. Ако пък си тръгнехме, щяхме да ги обидим.

Така или иначе решихме да си ходим, защото от домакините и да искахме, не можехме да скрием, че не ни е добре. Тогава жената сподели, че и тя винаги, когато си е у дома, се чувства още по-зле и двамата съпрузи започнаха да разправят одисеята си. Страданията на съпругата започнали преди няколко години и през това време двамата обиколили много ясновидци и лечители, но състоянието й не се подобрявало.

Стигнали и до баба Ванга, даже с колата си по нейно желание я водили до някакъв манастир. Попаднали на една ясновидка, която им казала, че имат направена магия и че тя ще я развали, но облекчение от това нямало. У болната жена настъпила депресия и отчаяние от това, че никой не може да й помогне и все по-често в със знанието й проблясвала натрапчивата мисъл да сложи край на живота си. Живееха на осмия етаж и тя разказа как на няколко пъти решавала да се хвърли от терасата, но по някаква случайност не беше го направила. Налагаше се да останем и да започнем да търсим сложените магии.

Те наистина се оказаха много и с различно предназначение. За да ги открием, се наложи да разглобяваме и местим тежки секции и гардероби в цялото жилище, което така разхвърляхме, че изглеждаше като че ли в него е избухнала бомба. Помня, че една магия остана неизвадена, защото беше пусната зад облицовката на коридора и се уговорихме на другия ден мъжът да разглоби и нея и, след като намери магията, да я донесе у нас. Домакинята по време на търсенето изпадна в нервна криза и през цялото време повтаряше едни и същи думи: „Боже господи, какво толкова лошо сторих, та ме наказа да се мъча и страдам?“

За нейните мъки и страдания Господ нямаше никаква вина, защото те й бяха причинени от злобата и завистта на сестрата на съпруга й и ако нещо ни беше попречило да се отзовем на поканата му, сигурно не след много време вместо на гости, щеше да ни покани на погребение. След като магиите вече бяха унищожени, болната се съвзе. Дълго време обаче не можеше да каже нищо, когато узна, че злосторницата не е коя да е, а е родната сестра на съпруга й. Беше потресена от лицемерието на злодейката. След като се успокои, започна да разказва с какво внимание и уважение я е посрещала при честите й гостувания. След това се разбра, че магия за смърт сестрата беше направила и за собствения си брат и беше я сложила в къщата на починалите им родители в едно близко село, където не живееше никой. Ходихме непосредствено след това там, открихме сложената магия, закопана до основата на старата къща, чиято единствена наследница искаше да остане алчната за имот сестра. Беше оценила живота на собствения си брат на стойността на къщата, в която се бяха родили и израснали двамата.

Двамата съпрузи са живи и здрави и днес и скоро се срещнахме съвсем неочаквано. Бяха забравили за страданията си, но в душите и на двамата беше останало разочарование от алчността и лицемерието на хората, защото най-силно е страданието причинено от близък човек, в когото си вярвал искрено и когото си уважавал безкористно.

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *