Магии за болест

Преди да дойдем в София имах добри и отзивчиви познати между турците, които помня само с добро, защото знаех, че когато се нуждая от помощ, ще се отзоват. Помагали са ми винаги. Разстоянието и времето заличават много спомени и познанства, но искам да разкажа за бедата, която беше сполетяла семейството на един от тях, с когото и досега се виждаме, но все по-рядко, заради километрите, които ни разделят.

Този човек си построи нов, просторен и удобен дом, нареди го, колкото му стигаха възможностите. Нищо не му липсваше за един нормален семеен живот. С жена си имаха две деца – дъщеря и син. Дъщерята си имаше свое семейство и живееше в друг град, а синът им беше възпитано, ученолюбиво момче и не им създаваше проблеми.

С „апапина“ (турците казват така на добър приятел) се виждахме често. Ходил съм в новото му жилище, но не мина много време от нанасянето им там, и съпругата му заболя. Тъй като тя боледуваше, избягвах да ходя у тях, а за състоянието й научавах от него. Боледуването продължи дълго и вкъщи и в болнично заведение, но жената ставаше все по-зле. От приятеля си знаех, че диагнозата е болно сърце. След едно от поредните й изписвания от болницата, човекът сподели, че тя е вече много зле и изказа пред мен съмненията си за фаталния край, от което бе много разтревожен. Отидох у тях и, понеже не бях виждал съпругата му дълго време, се изненадах. Беше отслабнала, със сенки под очите, бледа и отпаднала. Докато разговаряхме, дойде лекуващият лекар, уведомен, че пациентката му е отново зле. Докторът, млад и умен мъж-помак, прегледа основно болната, дойде при нас в другата стая и каза, че е озадачен от състоянието й. Не можеше да си обясни защо се влошава, след като в болницата, при изписването й, е била по-добре. Разговорът се въртеше все около заболяването на жената. Бях престоял не повече от 30 минути в дома на болната, когато изведнъж почувствах присъствието на злото в този дом и проумях, че състоянието на домакинята се дължи единствено на влиянието на черната магия. Няма да разказвам подробно как стана това, но от този момент бях абсолютно сигурен, че на болната може да се помогне само, ако се отстрани влиянието на злото върху нея. Сигурно бях пребледнял, защото докторът се загледа в мене, попита какво ми е, притесни се и домакинът. Нещо ме гонеше от този дом, нещо като че ли ми казваше: „Иди си, махни се оттук, не им казвай нищо.“ Знаех, че злото винаги, за да може да си свърши работата докрай, прави така, че никой да не може да разгадае замислите му и да се опита да ги предотврати. Отидох и се наплисках със студена вода. После се върнах и седнах срещу доктора. Не ми беше добре, а бях и ядосан, че докато той се чуди какво още лечение да й приложи, болната щеше да остави децата си сираци. Запитах го направо:

,,-Докторе, чувал ли си нещо за черната магия?“

Човекът нищо не ми беше виновен, погледна ме озадачен от въпроса и съвсем спокойно ми отговори, че знае за възможностите на отрицателното влияние от разстояние на човек върху други хора. Каза още, че дядо му е бил помашки ходжа и си спомни колко много хора са идвали при него за лечение. Докторът не знаеше начините на въздействие и влияние на магията върху човека, но беше склонен да вярва, че то съществува. Помоли ме, ако аз знам нещо повече, свързано с това влияние, да му го кажа и най-вече да опиша симптомите, в които се изразява отрицателното влияние на магията върху човека и неговото здраве. Говорихме дълго за много неща, а преди да се разделим му казах, че здравето на болната се подобрява, след като постъпи в болница, защото намалява силата на влияние на сложените в дома й магии. Обратно, след като болната се върне, попада под силното им отрицателно въздействие и здравето й отново се влошава. Казах и това, че трябва да се отстранят магиите – единствената причина за заболяването на домакинята. Не му обясних, че това е възможно, но не знам какво ме накара да му кажа, че след около два месеца за болната заболяването ще е само спомен. Не съм привърженик на силните приказки, особено на тези без покритие, но може би силното ми желание да помогна, ме накара да бъда убеден, че това, което казвам, непременно ще стане. Докторът, разбира се, не повярва, макар че приятелят ми, който присъстваше на целия разговор, се опита да го убеди, че ме познава добре и че никога не говоря празни приказки.

Оказа се, че някой се беше погрижил добре за здравето и спокойствието на това семейство, защото в жилището им имаше доста триъгълничета. Не помня точния им брой, но помня, че две от тях намерихме в дивана, върху който бяхме седяли с доктора. Злосторниците така ги бяха заврели в един найлонов плик със стари вещи, че ги открихме чак след като извадихме всичко и започнахме да прехвърляме едно по едно съдържанието. Всички магии бяха писани на арабски език на ръка и сгънати по съответния начин във вид на триъгълник.

Съпругата ми проведе и допълнително лечение чрез биосеанси.

Не знам дали двамата съпрузи се убедиха, че заболяването на жената беше излекувано единствено и само благодарение на това, че беше премахнато въздействието на злото в този дом, но по-важното е, че са живи и здрави. Не по-малко е значението и на това, че докторът, убеден, че пациентката му беше излекувана не от него, не чрез методите на традиционната медицина, а по начина, за който говорихме, дойде след около три месеца от случая и ми каза, че ми сваля шапка за всичко това, което му се е струвало невероятно и невъзможно при разговора ни и за това, че е станало така, както съм му го казал. Мисля, че след това имахме още две срещи с него – беше се заел сериозно да изучава явленията, за които говорихме, и в чието съществуване беше убеден.

Не знам сега къде е този човек. Някой ми беше казал, че тръгнал да се изселва в Турция, но го върнали от границата заради това, че е помак. Където и да се намира той, сигурен съм че вече може да преценява дали дадено заболяване се дължи на естествени причини или е предизвикано от въздействието на черната магия и би могъл да насочи страдащите да изберат правилния път за лечение.

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *