Магиите не прощават и на невярващи властници

Един ден у нас дойде млад мъж – морски офицер – с жена си. Каза, че е от един окръжен град на морето и търси съпругата ми. На въпроса ми откъде е научил за нея измънка нещо, явно криейки информатора. Въпреки това ги поканих да влязат. Жена му, плачейки, обясни, че са дошли заради тригодишното си дете, което не било добре със здравето и, въпреки лечението от лекари специалисти, става все по-зле. Заболяването наистина беше сериозно. При детето се наблюдаваше умствен регрес, забравяне на някой думички, объркване и забавяне на мисълта, нарушаване центъра на равновесие. Детето започнало често да пада при ходене, след което се обездвижило. По време на разговора отново попитах родителите кой ги е насочил към съпругата ми. Бащата тогава каза, че един от лекуващите лекари знаел за нея от родителите на друго дете. След лечение при съпругата ми, родителите завели детето при лекаря за изследване и той проявил интерес към резултатите, знаейки предишното му състояние. Лекарят предупредил нашите гости да не казват на никого за това, че той ги е насочил и най-вече на бащата на младия офицер, който бил „отговорен другар“ в окръга и имал доверие само в традиционната медицина.

Работата излезе наистина много сложна. Заболяването на детето беше предизвикано от магия, направена против дядото – не вярващия в глупости партиен другар. Беше заровена край вилата му, която се намираше в едно село, близко до града. Детето прекарвало там много време през лятото и там именно се проявили първите симптоми на болестта.

Чудехме се какво да предприемем, защото искахме да помогнем на младото семейство. Рискът беше голям. Ако не успеехме, щяха при всички положения да ни изкарат шарлатани, макар че преди това и усилията на лекарите са били безрезултатни. От партийния големец не можехме да скрием, защото неговите родители живееха на вилата. Накрая, заради сълзите на майката и най-вече заради детето, решихме да отидем.

Уговорихме се в кой ден ще стане това. Предупредих младия офицер да каже на баща си и да го помоли да присъства при изваждането на магията. Казах изрично, че ако баща му го няма там, ще се върнем и ще се откажем от лечението на детето им. Постъпих така, защото исках непременно дядото да е там и той лично да изкопае магията, сложена против него.

В уречения ден отидохме и за наша изненада „големецът“ беше забравил за убежденията си и лично ни закара, заедно с младите съпрузи, на вилата си. Не беше от горделивите, но не знам защо ме беше яд на него. Когато бащата на болното дете взе лопатата, за да изкопае магията, казах, че това трябва да свърши дядото. Той, разбира се, не се поколеба, въпреки че го предупредих, че може да му стане зле при изкопаването. Отвърна ми, че това са глупости и грабна лопатата от сина си.

И в нашия божи занаят има много закони и правила, които, ако не се спазват, могат да доведат до трагични последствия. Дядото не изчака да произнесем заклинание преди да започне изкопаването на магията и заби лопатата на показаното място, бързайки да ни докаже, че се занимаваме с глупости. Стана нещо, което и аз не очаквах, а то стана защото Бог така удря понякога по главата някой неверник, че той го запомня за цял живот. Дядото заби ядосан лопатата, залюля се и, докато някой успее да го хване, се строполи на земята. Оставихме всичко, внесохме го вътре в сградата и докато съпругата ми се опитваше да му помогне, аз успокоявах близките му. След няколко минути той дойде в съзнание и първите му думи бяха:

„- Бре, мама му стара, на толкова години човек съм, толкова работи са ми минали през главата, ама такова чудо не беше ми се случвало.“

Взех лопатата, изкопах пръстта, слагайки я в специален съд, внесохме я на светло и ги накарах да търсят, като им обясних какво би трябвало да намерят. Дядото стоеше настрани, пушеше цигара след цигара и не смееше даже да доближи до купчината пръст, в която ровеха младите съпрузи.

Изяви желание да види вече намерената магия и пак се чудеше и цъкаше как е възможно това късче хартия с арабски йероглифи, изписани на него, да го гътне на земята и да го направи за резил. Опитах се да му обясни как става това, а той се удряше с ръка по челото и повтаряше:

„- Бре, какви чудеса имало на този свят.“

А ние се заливахме от смях.

Здравето на детето започна да се подобрява още с махането на магията. Детският организъм най-лесно се поддава на влиянието на черната магия, но и бързо се възстановява след отстраняването й. Дядото лично водеше внучето си за сеанси, докато се оправи напълно. Убеди се, че на този свят има и стават много чудеса, които комунистическата идеология отричаше, отхвърляйки ги по най-категоричен начин, а не бяха малко и случаите, когато преследваше и: тормозеше хората, на които Бог беше дал дарба да помагат на страдащите, слагайки ги под един знаменател с шарлатаните и мошениците.

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *