Магии за смърт заради имот

Случайността ни срещна, когато бяхме на гости у наши познати с човек, който беше на „ти“ с медицината. Беше лекар по образование. Това не му беше попречило да изживее мъките, болките и страданията, за които ни разказа. Неговата трагедия започнала доста години преди запознанството ни и, ако не беше случайността да ни срещне, последствията щяха да бъдат фатални не само за него, а и за семейството му. На много места говоря за случайности, но аз съм убеден, че такива няма. Бог винаги намира начин да помогне на добрите хора в мъките и страданията им. На това, разбира се, не могат да разчитат хората с черни души, които Бог е наказал.

Трудно е да се опишат мъките и страданията на този сравнително млад човек, с побеляла преждевременно коса. Част от тях той ни разказа при срещата ни. Голяма част от живота си прекарал по болници, санаториуми и лечители, но състоянието му се влошавало с всеки изминал ден. Линейките за бърза помощ много често го отнасяли до болницата в критично състояние и това години наред. Разказваше какви ли не случаи, когато му ставало толкова зле, та чувствал, че само ако си отвори устата и душата му ще излезе, затова стискал здраво зъби и не отговарял даже на въпросите на лекарите от „Бърза помощ“. Сподели с нас, че няколко ясновидци са му казвали, че има направени магии, но никой не могъл да му помогне. Той вече беше убеден, че болестите му се дължат на някакво въздействие, което се проявява най-често когато си отидел на село, в къщата на родителите му. Там без никакви причини умирали животните им, умряло даже кучето им внезапно, без да е боледувало.

Неговата работа ни беше ясна от самото начало на разговора. Оставаше само да проверим колко магии има против него и къде бяха сложени. Когато съпругата ми, изморена от огромното напрежение, назова броя им, бях шокиран. Не можех да повярвам, че при толкова магии човекът срещу нас е все още жив. Съпругата ми уточни, че всичките магии са сложени в бащината му къща, където семейството на болния е живяло до преди 2-3 години. Спасило го е само това, че са се изселили в града, отдалечавайки се от вредното въздействие. Болният също потвърди, че, когато е живял на село, положението му е било много по-трагично. И да искахме да помогнем, не бихме могли да го сторим, защото магиите бяха много. Споменах вече, че в първите години на съпругата ми й ставаше много зле при откриването на всяка от тях.

Виждахме, че човекът си заминава и до края му оставаше много малко време, а не можехме да му помогнем. В това, че няма да го бъде, бях абсолютно сигурен, а освен това, при прегледа излезе, че краят му е съвсем близо. Това знаехме само аз и съпругата ми. Уговорихме се след няколко дена да се видим у нас и тогава да решим какво да предприемем. Надявахме се дотогава да измислим някакъв изход, или някой да ни го подскаже. Така и стана. Следващата нощ се яви един от тези, които ние, хората познаваме като светци и каза, че трябва да помогнем на страдащия. За две нощи сме щели да извадим всички магии и определи кога точно да стане това. Предупреди ни, че ще изпрати силни духове, за да ни пазят през указаните часове от злото, заложено в магиите. Работата отне две нощи, като се прибрахме грохнали и изморени чак сутринта. Тук видях почти цялата гама от разновидности на черната магия, които злосторницата беше мъкнала от къде ли не, слагайки ги в къщата, в юргани и дюшеци, в градинката с цветя, магии имаше даже и при животни, а една беше сложена на мястото, където е било вързано скоропостижно умрялото куче.

Обреченият започна да се възстановява не с дни, а с часове. Вследствие на това, че организмът му се стремеше да изхвърли натрупаните с години отрови, той се потеше често и обилно, а урината му в продължение на десетина дена беше неестествено тъмна. Не след дълго обаче болният почувства отново симптомите на заболяването си и дойде веднага у нас. Оказа се, че е поставена нова магия. Този път беше сложена в жилището им в града. Той твърдеше, че в дома му не е ходил човек, който би могъл да сложи магията, но съпругата ми беше абсолютно сигурна, че тя се намира в жилището. Отидохме веднага и след продължително търсене открихме магията, пъхната хитро в опаковката на едно от лекарствата му. Опаковката от лекарството прехвърляхме няколко пъти и чак след като я разкъсахме, триъгълничето изпадна оттам. Болният веднага си спомни, че лекарството, в което беше сложена магията, е било донесено същия ден от детето на брат му, което преди няколко дена било изпратено от майка си да го иска. Майката казала, че ще купи друго лекарство от аптеката, за да го върне. Така зложелателката се издаде сама, като не е предполагала, че магията ще бъде намерена и коварните й замисли – разкрити. Болният ту се оправяше, ту ставаше зле веднага, когато сложеха отново магии, но състоянията, в които изпадаше, не бяха така критични, както преди. Кризите намаляваха, а имаше и дни, в които се чувстваше напълно здрав и работоспособен. Променливото му състояние продължи доста дълго време, защото съпругата на брат му беше решила на всяка цена мъжът й да остане единствен наследник на имота на родителите си. Тя беше сигурна, че ще постигне целта си, защото след това се оказа, че чрез черна магия била затрила доста хора от рода на съпруга си и сигурно се чудеше защо в този случай нещата не ставаха. Тя обаче не се чуди дълго време. Намериха се хора, мои близки, да й кажат каква е работата. От този момент нататък госпожата така се вбеси и озлоби, че започна да прави магии и против нас.

Не ни стигаха нашите завистници, та и тя реши да ни покаже на какво е способна. В акцията се включи с ентусиазъм и майка й и магиите заваляха. Слагаха ги където им попадне, най-често покрай нашето и жилището на болния, покрай гробища и пътища, в къщата и двора на селото, около църкви и джамии и къде ли още не.

Майката на злодейката живееше в едно село на около 50-60 км от Шумен, където също се появиха магии против нас и семейството на болния, а пътят от селото до Шумен се зареждаше при всяко ходене на злосторницата при майка й. Явно тя вземаше магиите, приготвени от майката, и на връщане ги слагаше там, където имаше опасни завои, мостове или отбивки за почивка. Най-често магиите, които трябваше да бъдат сложени из коридорите и стълбищата на кооперацията, където живееше болния и около нея се разнасяха от детето на злосторницата. То изпълняваше с точност инструкциите на майка си. Не знам защо тази майка беше така заслепена от злото, та не си даваше сметка, че от магиите може да пострада здравето на детето й.

Злосторницата не допускаше, че всичко това влияе върху него и рано или късно ще се прояви, защото, както споменах вече, отрицателното въздействие на магията влияе най-вече върху неукрепналия детски организъм. Това, че майката щеше да получи възмездие за греховете си, бе неизбежно и сигурно. Така че, когато един ден гледа детето си -да страда, да знае, че страданията му са причинени от нея. Не мина много време и нашите душманки се сдружиха с тези на пациента ни и заработиха с още по-голям ентусиазъм срещу ни. Магиите против нас и другото семейство така се преплетоха, че вече, когато ги откривахме, не гледахме коя е за нас и коя е за тях. Чистехме наред, а те нямаха край. Имах чувството, а и сигурно беше така, че злосторничките си бяха направили график за това коя в кой ден ще ходи да прави магии. Бяха му намерили леснината, защото между тях имаше и по-млади, и на средна възраст, а имаше и по на 60 години. Все някоя от тях щеше да успее да впечатли ходжата, при който ходеха. Имаше случаи, когато владеещият черната магия така се захласваше от прелестите на някоя от тях, че влагаше най-голямото си старание и умение, а магиите, които фабрикуваше наведнъж, бяха десетки. Не би ми стигнало мястото да разкажа за борбата си с тези магии в продължение на 7-8 години. Ще кажа само, че когато Бог помага на тези, които се борят със злото, така както трябва, идва момент, в който никой вече не може да им навреди. Бог не само помага, но и дава сила и воля на тези хора да устояват на мъките и страданията, както и сила да се бранят. Страдащият човек, заради когото написах този разказ, отдавна забрави за болестите си благодарение на божията сила и изцеление, помогнали му в борбата със злото. Общите ни врагове, увлечени в злобата си, обладани от злото, бяха пропуснали една малка подробност. Бяха забравили, че Бог е над всички, даже и над злото и някой ден казва:

„- Стига, дотук!“

Идва моментът, в който всеки плаща за греховете си и всички злини, които върши, оттук нататък се стоварват върху него. Не случайно хората казват: „Който нож вади, от нож умира.“

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *