Освободен от магия неблагодарник

Млад мъж, от съседно село, ме помоли да го заведа за преглед при съпругата ми. У нас започна да разказва одисеята си.

Неочаквано започнал да чувства странни усещания за страх от нещо неопределено. Започнали да го безпокоят засилващи се болки в главата и сърдечната област, които с времето станали непоносими, а лекарствата не му помагали. На няколко пъти, без никаква причина, вкъщи му ставало много зле и викал бърза помощ. При прегледите се установявало, че му няма нищо, а лекарите не можели да си обяснят на какво се дължат състоянията, в които изпада. Веднъж, пътувайки с колата си, загубил за няколко секунди зрението си и катастрофирал с голяма скорост, излизайки извън пътното платно. По някаква случайност не се блъснал в крайпътно дърво, което щяло да му струва живота и се отървал сравнително леко, като се изключи смачканата кола.

Магиите, направени против него, бяха няколко и една от тях бе сложена в колата, за да предизвика катастрофата. Другите бяха поставели на различни места в жилището му. Не знаехме как болният ще приеме обяснението, че състоянието му се дължи на въздействието на черната магия, но му го казахме. Той не беше и чувал за такива работи. Интересуваше го единствено дали след като бъдат отстранени магиите, здравето му ще се възстанови. Ние, разбира се, никога не се обиждахме от факта, че някой не вярва в това, че магията съществува и че пораженията върху здравето на даден човек се дължат именно на нея. Много хора се убеждаваха в това, едва след като се отърват от болките и страданията. Казват, че удавникът се улавя и за сламка. Така и този мъж, макар че не вярваше, ни помоли да отидем у тях, за да отстраним причината за заболяването му. Аз бях убеден, че след това той ще се оправи и ще повярва, че е излекуван, благодарение на нашите усилия.

В дома му заварихме възрастни хора, неговите родители. Предупредих майката да върви постоянно с нас, за да може да види магиите, които ще открием, и да се увери, че наистина ги има, защото още с появяването ни, тя изрази съмнение в нашите думи. С нас вървеше, разбира се, и болният. Не помня колко бяха магиите, които открихме, но две от тях бяха зашити в дюшека на едно от леглата. Болният сподели, че точно на това легло на два пъти му е ставало зле и се е налагало да викат „Бърза помощ“. Майката през цялото време мърмореше, като че ли ние бяхме виновни за това, че синът й е болен, и че къщата им е пълна с мръсотии.

Тъкмо бяхме сложили магиите в един съд с вода и съпругата ми произнасяше заклинанието, когато се появи съпругата на болния, връщайки се от работа. Съпругата ми приключи със заклинанието, назова едно женско име, обърна се към тях и попита познават ли жена с това име, като допълни, че е тяхна близка роднина. Снахата – съпругата на болния – се изчерви и ще не ще, каза че тя се казва така. В този момент аз проумях, че магиите, сложени в този дом, са дело именно на снахата, която, чувайки името си, се смути и от неудобство само попита къде сме открили магиите. Тя, разбира се. знаеше къде беше ги сложила и фактът, че ние посочихме точно тези места, я обърка съвсем. Съпругата ми също осъзна всичко, притесни се, че назова името на злосторницата, без да съобрази, че това е снахата на този дом, която беше решила да затрие собствения си съпруг. Добре, че за това не разбра никой, тъй като те не знаеха, че при произнасяне заклинанието за унищожаване на магиите, се разкрива името на злосторника.

Снахата се усети, че сме разкрили коварните й замисли и през цялото време, докато бяхме в този дом, се измъчваше от мисълта, да не споделим това със съпруга й и неговите родители. Не казахме нищо и, за да избегнем излишните въпроси за това, кой може да е сложил магиите в дома им, за което през цялото време на търсенето мърмореше майката, решихме да си тръгнем веднага. Тогава бащата на болния, който през цялото време мълчеше, помоли сина си да донесе нещо, за да ни почерпи. Болният изгледа накриво баща си, казвайки:

„- Да не са ми копали на лозето!“

Аз не пиех, а съпругата ми след откриване и унищожаване даже и на една магия, се чувстваше много зле, така че не й беше нито до ядене, нито до пиене. Думите, които каза човекът, чийто живот бяхме тръгнали да спасяваме, помня и до днес и няма да забравя никога.

След повече от една година той отново дойде при мен и каза, че дълго време след нашето посещение у тях се е чувствал много добре, но отскоро отново са се появили симптомите на предишното му заболяване. За мен беше ясно, че съпругата му отново беше решила да се отърве от него.

Разговорът ни приключи много бързо, защото аз му казах, че неговият проблем изобщо не ме интересува и, че за това си има доктори и болници. Кой каквото си е търсил, намерил си го е.

Из „Срещи със злото“ – Димитър Дянков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *