Из „Лунната долина“ Джек Лондон

Някои неща, които една жена
никога не трябва да забравя.
Не съм го писал аз, а Джек Лондон…
но едва ли имат давност тези неща:

“… Слушайте, млада женичке, и се учете. Разнообразието — в него е магията. То е златното ключе. То е играчката, която забавлява. Не намери ли разнообразие у жена си, мъжът става турчин; намери ли го — той става неин верен роб. Една жена трябва да бъде много жени едновременно. И ако искате вашият мъж да ви обича, за него вие трябва да въплъщавате всички жени. Бъдете винаги нова, като цвете, което всяка сутрин блести с пресни капки роса и никога не разцъфва напълно, затова и никога не увяхва. Трябва да бъдете градина с винаги нови, винаги свежи, винаги различни цветя. И в тази градина мъжът никога не бива да откъсва последния цвят.

Слушайте, млада женичке. В градината на любовта има змия. Тя се нарича баналност. Смажете главата ѝ, иначе ще разруши градината ви. Запомнете името ѝ: баналност.

Не бъдете никога прекалено откровена.

Мъжете само изглеждат груби. Жените всъщност са много по-груби от мъжете… Не, не, няма смисъл да спорите, млада женичке. Вие сте още дете. Жените са много по-малко деликатни, отколкото мъжете. Не знам ли аз? Те са готови да разкажат на другите жени и най-интимните тайни за любовта на мъжете си. Мъжете никога не разправят подобни неща за жените си. Как ще обяснете това? Има само един отговор: във всичко, което се отнася до любовта, жените са по-малко деликатни, отколкото мъжете. Това е тяхната грешка. Тя е бащата и майката на баналността, а баналността е отвратителен плужек, който осквернява и разрушава любовта.

Бъдете деликатна, малка съпруго. Никога не оставайте незабулена — имайте винаги не едно, а много була; забулвайте се в хиляди була и нека те бъдат от най-скъпа материя и да блестят като безцелни камъни. Не оставяйте никога да бъде смъкнато последното було. Бъдете всеки ден забулена с нови була — все нови и нови и така – безкрай. И все пак не бива да изглеждате премного забулена. Всяко було трябва да изглежда единствено между вас и жадния ви любовник, който иска да ви има цялата. И нека всеки път мисли, че е взел всичко, че е отхвърлил последното покривало, което ви забулва. Той трябва да си мисли така. Но не бива да е така. Тогава той няма да ви се насити, защото на другия ден ще намери друго, последно було, което не е забелязал.

Запомнете — всяко було трябва да изглежда последно и единствено. Всеки път трябва да изглежда, че сте отдала всичко в неговите ръце. Но винаги трябва да запазвате много повече, което да отдадете на другия ден и през следващите дни. И при това разнообразие и изненади вашият мъж вечно ще се стреми към вас – новото той ще търси у вас, а не у другите жени. Вие сте покорили вашия мъж с вашата красота и свежест, които са били нови за него, вие сте били за него неразбулена тайна. Когато мъжът е откъснал и вдъхнал целия аромат на едно цвете, той търси други цветя. Това е странното у мъжете. Вие трябва да останете почти откъснат цвят и все пак не напълно откъснат, неизчерпаем източник на сладост, която той е опитвал, и все пак винаги да му се струва, че я вкусва за първи път.

Глупавите жени – а те всички са глупави – считат първото си завоевание над мъжа за окончателна победа. След това се успокояват, отпущат се, надебеляват, стават безжизнени и нещастни. Уви, те са толкова глупави! Но вие, мило дете, след първата си победа трябва да направите любовните си отношения непрекъсната верига от победи. Всеки ден трябва отново да завладявате мъжа си. А когато спечелите последната победа и когато не намирате какво повече да покорявате _ тогава свършва любовта. И това е краят. Мъжът ви започва да броди из чужди градини. Запомнете – любовта трябва да бъде ненаситна. Тя трябва да чувствува глад, остър като нож — глад, който никога не е напълно задоволен. Трябва добре да храните вашия възлюбен, о, да, много добре, много, много добре; давайте му, давайте му и все пак го отпращайте гладен, за да дойде пак и да иска още…”

“… Всяка от тях си има своя красота, малка женичке. Още много неща има да научите. Понякога мъжете се завладяват с вино, а понякога се завладяват с песни, които ги опиват като вино. Страдащи са мъжете! О-ла-ла! Има толкова начини, толкова много! Ето, един от тях е вашето хубаво бельо, хубавите дрехи. Те са магическа мрежа. Никой рибар не е ловил със своите мрежи така успешно риба в морето, както ние улавяме мъжете с нашите труфила. Вие сте на прав път. Виждала съм мъже да губят ума си заради някое елече, не по-хубаво, не по-изящно от тези, които вие простирате на въжето…”

“… Нарекох прането на фино бельо изкуство, да, но то не е изкуство само за себе си. Най-висшето изкуство на света, това е изкуството да се покоряват мъжете. Любовта е живецът, на всички изкуства – тя осмисля тяхното съществуване. Чуйте. През всички времена, през всички векове е имало жени — велики, мъдри жени. За тях не е било необходимо да бъдат красиви. Тяхната мъдрост е била по-могъща от всяка женска красота. Принцове и монарси са се прекланяли пред тях. Цели народи са воювали и цели империи са загивали заради тях. Създавани са били религии в тяхно име. Афродита, Астарта — владетелка на нощта… Чуйте, мило дете, какво ще ви кажа за великите жени, които са властвували над милиони мъже…”

Е стига толкова, че вече става трудно различим хуморът от сериозните неща…;-§))) не че няма мъдри жени де… 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *