Манипулирайте, но правилно: седми закон на манипулацията

избрано от книгата на Йозеф Киршнер

Целта ни, когато искаме да повлияем върху нечие решение, е да се ограничи във възможно най-висока степен способността за критична преценка на решаващия и да се фиксират мислите му върху предимствата на предлаганото решение.

Процесът на вземане на решение и резултатът му зависят от следните четири компонента:

  • От общата нагласа нарешаващия;
  • От знанията му за предмета на решението;
  • От личностите, които пряко или косвено въздействат на решението;
  • От състоянието на решаващия в момента на вземане на решението.

Ако не решаваме сами, другите ще го правят вместо нас.

“Всичко, което правим и което сме, все едно дали сме щастливи или не, дали всеки ден осъществяваме или не, всичко зависи от способността ни да вземаме правилни решения” – Джордж Уорнър.

Немалко хора имат навика да избягват решенията или да ги отлагат, доколкото е възможно. Това се дължи главно на страха им да не сгрешат някъде.

Повечето наши решения са компромис между две обстоятелства:

  • От една страна стоят собствените ни, лични и индивидуални желания;
  • От другата страна е повече или по-малко изразената потребност да се приспособим към околния свят. Да се съобразим. Там е и страхът: “Какво ще каже този или онзи, когато направя това или онова?”

Който иска да повлияе върху решението на противника в манипулативната игра, ще трябва първо да го прецени според това:

  • Дали е от типа, който знае какво иска, и дали достатъчно последователно следва собствената си воля, когато взема решения?
  • Дали е от типа, който не знае или не знае поне точно какво иска.

Който иска да повлияе върху едно решение, има интерес да информира едностранчиво противника.

Никога не можете да се изплъзнете от хората, които влияят върху решенията ви:

  • Хората, които имат интерес да извлекат директна изгода от нашите решения;
  • Хората, които извличат косвена изгода, насочвайки решението в определена посока;
  • Хората, с които съобразяваме по някакъв начин решенията си;
  • Хората, с които мислим, че се съобразяваме при вземането на решения.

Четири компонента влияят съществено върху решението:

  • Двата типа на вземащите решение – които знаят точно какво искат или които не са сигурни в желанието си;
  • Способността да се събере алтернативна информация за определено решение, тъй като всеки, който иска да ни въздейства, ни информира само за онова, което е изгодно най-вече за него;
  • Преките или косвени въздействия, на които е изложен всеки и с които неизменно се съобразява, съзнателно или не;
  • Способността на решаващия да провери още веднъж своето решение за предимства и недостатъци в “мига на последния шанс”. Налице са две възможности:
    • Да се поддаде на въздействието на всички внушения, или поне на някои, които са особено силни, да се остави да му отнемат самото решение;
    • Да е в състояние още веднъж да се дистанцира от тези въздействия, да ги претегли и прецени какви ще бъдат последствията от решението.

За да може да се манипулира решението, необходимо е познаване на самия процес на вземане на решение.

Преценява се противникът и се съобразява с него манипулативната игра, след което следват:

Първа фаза

  • Привличане на вниманието на противника към това, за което искате да го спечелите, без да му намеквате за желанието си;

Втора фаза

  • Подавате на противника своето предложение, опаковано в подходяща форма, с която да предизвикате интерес;

Трета фаза

  • Реализиране на самото решение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *