За порното, парното и еротиката

Някои хора определят нашия сайт като порно-сайт.

Но това не ме учудва – те веднъж дори искаха да си платя за порното.

Обажда ми се дежурната на пропуски и докладва с метален глас „Господин началник , тук една жена идва и каза, че трябва да си платите за порното…“ (Тази дежурна беше много подробна и не можеше нищо, затова и наплашена – другите колеги, поне като няма външни хора, ме наричат на малко име).

Естествената ми реакция беше да си глътна езика, което рядко се случва на практика 😉 А и както казах, дамата беше много подробна, може би в желанието си да бъде точна. Т.е. не се съмнявах в това, което казва. А за това дали съм сигурен, че няма такива работи, за които да си плащам, нищо не казвам – нека ви подразня малко – има ли, няма ли, има ли, няма ли…;-§))) Обичам майтапите, но точно тя да си прави майтап… не ми се вярваше… нали си пази столчето…

„Моля? Какво порно?“ – питам най-после, когато вече можех да го направя.

„Ами ето тук така си пише, пликът е пред мен – „За порно – 186,30 лв.“ – повтаря тя отново.

Сам слязох до пропуски, да видя какво става … Чета на плика, вярно така пише. Адресиран до мен, и надпис „За порно – 186,30 лв.“…

Не си мислете, че „с треперещи пръсти“ съм отворил плика, но ми стана весело и побързах да го направя… Вътре бяха фактурите за пАрното на „фабриката“…. ;-§)))

Значи тук не мисля да пиша за парно, макар че то и това наше парно си е живо…. порно… 😉 Но идва пролет и всички са обзети от по-еротични мисли от някакво си парно… Затопля се и без него и всички захвърлят дрехи… поне горните…. ;-§)

Мисля нямам задръжки, по отношение мисленето си поне, за секса, но всеки човек прави разлика между порно, парно и еротика. (Опсс… за парно нямаше да пиша вече ;-§)) Разликата е, че при всеки човек тая граница между порно и еротика е на различно място. Може би „по-опитните хора“ (да не казвам по-възрастните) от времето преди демокрацията отричат абсолютно порно-то (а може и да е точно обратното, знам ли, не съм от тях)…

Не съм човек на крайностите. Но всеки си е изградил някаква ценностна система, която определя тая граница. И аз си имам граница – за мен тя се определя най-вече от естетическите чувства, мисли и настроения, които ме завладяват при срещата с такива явления, неща, сцени – наречете го както искате. И тази граница за мен е там, където свършва красивото, нежното, чувственото и почва пошлото, грубото, грозното.

Някои смятат, че порното започва там, където започва сексът между жени, между мъже или между много хора. Но и това не са критериите според мен обаче. И там могат да бъдат красиви взаимоотношенията. И там има много нежност. Бих казал дори повече, отколкото в много от семействата. (За справка – „Теорията за голямото чукане“ на моя сайт)

Порното започва за мен там, където губиш всякаква естетическа наслада и започваш да се отвращаваш, да те отблъсква.

Порно, слава Богу, в живота не съм срещал. И нямам желание.

А еротика?

Еротиката според мен е навсякъде. Просто не можеш да избягаш от нея. И по всяко време. Като се почне райската градина, през Троянската война, та се стигне до нашите спомени в бъдещето ;-§).

Не вярвате, че е навсякъде? Който е чел рецептата ми за кафе на сайта, може би ще се замисли малко и бързо ще се съгласи.

Но и да не е чел, нека си направи един експеримент. Да хване първият предмет, който му попадне.

Примерно бутилка. (Хе-хе… защо ли пък точно бутилка? Ами че защото сигурно тя ще е първия предмет….;-§))

Нима няма фалически нюанси в нейната форма? Ами не дай си Боже да се случи от ония тънки, дълги ракиени и винени бутилки, които от няколко години са доста разпространени… Поразително сходство! Е, може би големината е малко пресилена, но това ще да е резултат от несбъднати женски мечти…;-)

Нима не се изкушавате да си вземете питие точно в такава бутилка? Сигурно да. А замисляли ли сте се защо? Не казвам…. 😉

Или да пиете направо от гърлото му? Уауууу…

Даже се сетих един виц, но ще ви го разкажа насаме!

Ами когато кипи тежка работа… нима там няма такива еротични елементи?

Представете си един автомобилен майстор, омазан в масло, заровил се е в центровката на някакъв двигател… и буталата се движат, бавно напред-назад… нагоре-надолу… маслото се стича покрай тях и движението се забързва, всичко си се намества по формата и мястото, загрява, та чак пара се вдига… двигателят пъшка влажен, въпреки жегата, и стене, и се извива в ръцете на майстора, валът се върти и като че ли се опитва да се отскубне, но не успява, здраво свързан с буталата… и колко топлина се отделя, от капачката на радиатора излиза малко вода и се стича по перките на вентилатора, който духа и нагнетява въздух, безсилен да охлади системата… кабелите на свещите са като изпъкнали вени… Майсторът ги докосва с връхчетата на пръстите си, да види дали по тях протича ток…Прехвърчат искри… водата загрява… И накрая на центровката двигателят се форсира силно, валът се изпъва и отпуска, жадувайки за макар и кратка почивка….

Какво е това? Сервизно описание или сцена от живота? Оставям го на вашето въображение…

Ами колко плодове има край нас – какви асоциации извикват у вас? Ябълки – веднага се сещаме за плода на греха, за Адам и Ева… портокал…. мммммм… да го мачкаш, стискаш, изсмучеш…. или банан? Ха-ха….

И сега се сещам как преди време, в изцяло мъжка компания, предимно зевзеци, си имахме само една дама, наистина чаровна и се грижехме всички за нея (за еротика говорим, не си мислете глупости! 😉 И всяка вечер се събирахме да побъбрим преди лягане по стар български обичай на чашка… И всяка вечер взимахме на вечеря няколко ябълки за мезе и един банан (а тя срахотно обичаше банани, незнайно защо ;-§), за да се насладим на гледката – как ще го изяде забелвайки го малко по малко… И какво беше разочарованието, когато всяка вечер тя вадеше едно ножче и го нарязваше на малки парченца…Ох! Ох! Ох! … И всяка вечер май само се споглеждахме с болезнени физиономии и спрял дъх… Накрая разбира се си признахме и се смяхме много … (а знаете ли как „се смеят“ ескимосите? ;-§))) Е, техния „смях“ не знам вече съвсем за какво може да се счита, особено с гостите на леденото иглу – еротика ли е, или без парно си е живо порно? Не знам… далечни народности, далечни на нашите традиции, други идеали и ценности…. да ги оставим ескимосите сами да си „наместят нещата“…

Дайте ми тема и ще ви покажа къде е скрита еротиката. Но тръпката е сам или сама да я откриете. Защото в крайна сметка тя е убиецът на тъпото и скучно еднообразно ежедневие… Нима не искате и вие да го „убиете“?

А според мен дори не е необходимо някакво особено въображение… Просто не сте се замисляли. А може и да сте се замисляли и да се съгласите с мен?

Очаквам отзиви….

А за порно… по-добре изобщо да не пиша. Обичам красивите неща, нежността, топлината в отношенията. Ако на някого му харесва друго – има предостатъчно места и в Мрежата, и в списания, и във филми… Не възразявам. Но не и на моя сайт.

Ако намерите порнографско съдържание в сайта, моля ви да ми съобщите незабавно. Ще се опитам да наглася нещата според вашите желания – нали го поддържам колкото за да си начеша крастата, два пъти повече за вас! (За линковете не поемам отговорност – страниците, към които ви препращат, не са изготвяни от мен и не мога да ги контролирам, нито пък имам подобни мераци!).

Ще ми е интересно къде е при вас тази граница.

Между порно, парно и еротика….

Весели дни и нощи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *