Monthly Archives: октомври 2007

Да дам и аз акъл…

Но то днес у нас нали си е традиция – всеки да се занимава точно с това, което не му е работа и да дава акъл за нещата, от които нищо не разбира.

И понеже съм патриот, няма да се деля от общонационалните въжделения, я! Ще дава и аз акъл, и още как. Особено за нещата, от които не разбирам… 😉 Ей на, от автомобили почти нищо не разбирам…

Image

Но мога да дам следния акъл

Днес почти всеки пълнолетен софиянец има кола. Или поне така ми се струва, докато се опитвам сутрин да се промъкна до работното си място или вечер обратно до в къщи.

И какво ми прави впечатление…

Една част от колегите-шофьори или са си купили книжките, или само си мислят, че могат да карат. Или нарочно карат така (става реч за така наречените „джигити“ – без значение дали с лека кола, маршрутка или дори автобус). В крайна сметка според мен точно заради тях стават голяма част от задръстванията. Ако си карат кротко и спазват правилника, всичко си тече нормално… може би с малки забавяния, но поне без опасност за живота и здравето на околните.

Правил съм си експерименти – набелязвам си един „джигит“, който се движи горе долу в моята посока. Аз си карам кротко и нормално, а той, разбира се, е „джигит“ и кара като такъв – изпреварва от дясно, отляво, едва ли не отгоре и отдолу, напъхва се в насрещното движение и нормалните хора срещу него трябва да го изчакват да се измъкне и т.н… абе знаете как е, щото срещате много такива всеки ден, сигурен съм.

Дори и да не направи някоя катастрофа, което е силно вероятно, през цялото време, докато се движим в една посока, той е избързал примерно с една кола пред мен, а през това време е създал поне десетина предпоставки за ПТП, изнервил е маса народ и наплашил стотина пешеходци. Защо? Защото си мисли, че се движи по-бързо. А изобщо не е така.

Поне за София много по-важно е не да кара бързо, а да знае кога и в коя лента трябва да се престрои човек… И по какъв маршрут да мине.

Хубаво нещо е колегиалността. Учтивостта дори и на пътното платно. Зарадвайте някои пешеходец, като го изчакате – ще ви се отплати с усмивка и ще подобри настроението ви за цял ден. Дайте път някому, дори и да сте с предимство, ако няма изгледи да се измъкне от мястото си скоро.

Но как да познаете дали случайно е попаднал там или нарочно се е набутал, точно разчитайки на колегиалността на някого, за да „прецака цялата дълга опашка“ оставям на вас… Затова наблегнах и на думата „кога“ да се престрои човек…

Ако случайно сте попаднали в „друтата страна“, обърнете се с лице към този, който би могъл да ви даде път и го помолете дори и само с очи – ще ви разбере. Не обръщайте „дебелия си гръб“ за да не видят „дебелоочието“ ви и да се напъхате нахално пред него… нито вие, нито той ще се почувства добре от това.

Карайте винаги така, че да не пречите на останалите и не правете нищо за сметка на другите. Всекиму се е налагало да направи нарушение, но това нарушение с нищо не бива да застраши живота или здравето на друг човек или на вас самия (самата).

Отнасяйте се снизходително и не се изнервяйте като видите жена зад волана. Първо, много от тях карат вероятно по-добре от вас. Второ, тези, които не могат, в повечето случаи не са виновни за това – природата ги е създала такива… Абе – жени! Мислете си за други работи и посрещнете всяко тяхно действие с усмивка – без злоба и жажда за мъст… 😉 По-добре насочете желанията си в друга посока… 😉

Ай засега стига толкова… 😉

Едноминутният мениджър

(цитати от една безценна книжка)

Image – символът на едноминутния мениджър.

Отделете една минута, за да прочетете няколко изречения.

Съветвам ви да прочетете цялата книжка, но опитайте се да спазвате известно време дори само изводите, които съм записал тук и ще насладите на положителени усещания:

Image

Когато хората се чувстват добре, те постигат добри резултати.

Image

Едноминутно определяне на целите:

  • Да уточните вашите цели. Да помислите кой е правилния начин на действие. Да напишете всяка от вашите цели на отделен лист хартия, като използвате не повече от 250 думи. Да четете и препрочитете написаното за всяка цел; това ще ви отнеме само около минута всеки път, когато го правите. Да отделяте по една минута от деня си, за да преценявате действията си.
  • Да преценявате отговаря ли вашето поведение на вашата цел.

Image

Помогни на хората да разкрият изцяло своите възможности.

Image

Хващай хората, когато правят нещо добре.

Image

Едноминутната похвала въздейства по-добре, когато:

  • Казвате на хората от самото начало, че тяхната работа винаги ще бъде оценявана. Изказвате похвала на хората веднага след като са я заслужили. Казвате на хората какво правят добре – бъдете точен. Казвате на хората колко сте удовлетворен от това, което те са направили добре, и как то помага на фирмата и колегите им. Замълчавате за момент, за да им дадете възможност да почувстват варето задоволство. Окуражавате ги да продължават да действат по същия начин.
  • Ръкувате се или докосвате хората – те трябва ясно да разберат, че вие подкрепяте техните успехи във фирмата.

Image

Едноминутното порицание въздейства добре, когато:

  • Предварително по съвсем ясен начин кажете на хората, че смятате да оценявате работата им.

Първата половина на порицанието:

  • Порицавайте хората незабавно след допуснатата грешка. Казвайте на хората конкретно в какво грешат. Казвайте им ясно как се чувствате вие, когато те грешат.
  • Замълчете за няколко секунди, за да почувстват те как се чувствате.

Втората половина на порицанието:

  • Стиснете ръката им или ги докоснете по такъв начин, че те да разберат, че искрено сте на тяхна страна. Напомнете им колко много ги цените. Потвърдете още един път, че вие имате много добро мнение за тях, но не и за действията им в конкретната ситуация.
  • Не забравяйте, че когато порицанието е свършило, то наистина е свършило.

Image

Моята най-добре използвана минута е тази, която съм инвестирал в хората.

Image

Всеки може да спечели.

Image

Някой хора се преструват на губещи – не позволявайте това да ви заблуди.

Image

Отделете една минута:

  • прегледайте вашите цели; прегледайте своята дейност;
  • вижте дали вашето поведение отговаря на вашите цели.

Image

Ние не сме само нашето поведение – ние сме тези, които го управляват.

Целите определят поведението, резултатите го поддържат.

Вълшебница

Пейо Яворов

Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина …
Душата ти вълшебница мълчи.
Душата ми се мъчи в глад и жажда,
но твоята душа се не обажда,
душата ти, дете и божество …
Мълчание в очите ти царува:
душата ти се може би срамува
за своето вълшебно тържество.

Песента на шута

“Песнопойка”
Разправят, в стари времена
живял е крал със хубава кралица.
Придворний шут деня, нощя
със свойте песни ги развличал.

И за беда влюбил се той,
но не във простичка девица.
Забравил шута ранга свой,
обикнал своята кралица.

Веднъж кралицата казала:
„Изпей ми, шуте, серенада,
щом трогнеш ти сърцето ми,
целувка ще ти дам в награда“

И звучна песен се разля,
тя гали нежно кат’ милувка,
а през нощта тоз шут разбра,
как сладка беше таз целувка.

Глупецът шут обезумял,
сал свежи рози той бленува.
Уви, не знае той, че тя
таз нощ със друг ще се целува.

Ревнив слуга във късна нощ,
следил ги и на краля съобщава,
а бедний шут, сломен, без мощ,
на втора нощ се той надява.

Ядосан кралят, цял смутен,
спохожда той кралицата неверна.
От гняв обзет, със меча свой
при нея влиза с мисъл черна.

И аз кат’ тебе се влюбих
от таз прекрасна серенада.
Вземи ти, шуте, таз глава,
аз теб я давам за награда.

Звъни, звънчето ми звъни,
звънете, пейте тъжни струни.
Вземи ти, шуте, таз глава,
аз теб я давам за награда.