Но то днес у нас нали си е традиция – всеки да се занимава точно с това, което не му е работа и да дава акъл за нещата, от които нищо не разбира.

И понеже съм патриот, няма да се деля от общонационалните въжделения, я! Ще дава и аз акъл, и още как. Особено за нещата, от които не разбирам… 😉 Ей на, от автомобили почти нищо не разбирам…

Но мога да дам следния акъл

Днес почти всеки пълнолетен софиянец има кола. Или поне така ми се струва, докато се опитвам сутрин да се промъкна до работното си място или вечер обратно до в къщи.

И какво ми прави впечатление…

Една част от колегите-шофьори или са си купили книжките, или само си мислят, че могат да карат. Или нарочно карат така (става реч за така наречените „джигити“ – без значение дали с лека кола, маршрутка или дори автобус). В крайна сметка според мен точно заради тях стават голяма част от задръстванията. Ако си карат кротко и спазват правилника, всичко си тече нормално… може би с малки забавяния, но поне без опасност за живота и здравето на околните.

Правил съм си експерименти – набелязвам си един „джигит“, който се движи горе долу в моята посока. Аз си карам кротко и нормално, а той, разбира се, е „джигит“ и кара като такъв – изпреварва от дясно, отляво, едва ли не отгоре и отдолу, напъхва се в насрещното движение и нормалните хора срещу него трябва да го изчакват да се измъкне и т.н… абе знаете как е, щото срещате много такива всеки ден, сигурен съм.

Дори и да не направи някоя катастрофа, което е силно вероятно, през цялото време, докато се движим в една посока, той е избързал примерно с една кола пред мен, а през това време е създал поне десетина предпоставки за ПТП, изнервил е маса народ и наплашил стотина пешеходци. Защо? Защото си мисли, че се движи по-бързо. А изобщо не е така.

Поне за София много по-важно е не да кара бързо, а да знае кога и в коя лента трябва да се престрои човек… И по какъв маршрут да мине.

Хубаво нещо е колегиалността. Учтивостта дори и на пътното платно. Зарадвайте някои пешеходец, като го изчакате – ще ви се отплати с усмивка и ще подобри настроението ви за цял ден. Дайте път някому, дори и да сте с предимство, ако няма изгледи да се измъкне от мястото си скоро.

Но как да познаете дали случайно е попаднал там или нарочно се е набутал, точно разчитайки на колегиалността на някого, за да „прецака цялата дълга опашка“ оставям на вас… Затова наблегнах и на думата „кога“ да се престрои човек…

Ако случайно сте попаднали в „друтата страна“, обърнете се с лице към този, който би могъл да ви даде път и го помолете дори и само с очи – ще ви разбере. Не обръщайте „дебелия си гръб“ за да не видят „дебелоочието“ ви и да се напъхате нахално пред него… нито вие, нито той ще се почувства добре от това.

Карайте винаги така, че да не пречите на останалите и не правете нищо за сметка на другите. Всекиму се е налагало да направи нарушение, но това нарушение с нищо не бива да застраши живота или здравето на друг човек или на вас самия (самата).

Отнасяйте се снизходително и не се изнервяйте като видите жена зад волана. Първо, много от тях карат вероятно по-добре от вас. Второ, тези, които не могат, в повечето случаи не са виновни за това – природата ги е създала такива… Абе – жени! Мислете си за други работи и посрещнете всяко тяхно действие с усмивка – без злоба и жажда за мъст… 😉 По-добре насочете желанията си в друга посока… 😉

Ай засега стига толкова… 😉