Възхвала на жените

Христо Фотев (р. 1934)

Христо Фотев (р. 1934)

Жени, вий идвахте срещу ми!
Как стъпвахте!
Аз бях готов – готов бях за живот и думи, узрял за вашата любов.
Срещу ми – с някакво метежно мълчание, с камбанен звън
как страшно светеха и нежно гърдите ви от сол и сън!

Как остро в гърлото ми мощно трептеше крехкият ви смях!
Със всяка фибра денонощно ви любех, страдах и живях!
И бягах аз в нощта, разбила лицата ви – но всеки дъжд ви блъскаше
със страшна сила в живота ми на странстващ мъж!

Обичам ви и в нощи тъмни, и в светли дни,
обичам аз ръцете ви, бедрата стръмни тревистия ви тъмен глас!
Докрай – през всичките сезони и възрасти…
Ах, как блестят коремите ви – златни брони срещу самата моя смърт!

И всичко – дрехи, нокти, бреме, прически, накити и срам,
и страх и смелост – дълго време съм бил моряк, войник и сам!
Казармен, униформен свят!
Метален, стъклен и мастилен….

Умирам аз без вкус и цвят и викам яростно – спаси ме! вий – коя?
Не помня аз! Приемахте вий мойто име във своя милосърден глас!
И моя страх… За да изтрая, вий бяхте и вода, и хляб!
Мълчете – всичко ще призная – аз бях по-груб, по-лош, по-слаб мъж винаги…

Благодаря ви за всяка милост и живот!
Живейте вий! Бъдете здрави! И хубави…
Вървете вий докрай през всичките сезони ….и възрасти…
И да блестят коремите ви – златни брони ….
срещу смъртта на този свят! Жени, вий идвате срещу ми! Как стъпвате!
Не съм готов…
Забравям всичките си думи и онемявам от любов!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *