Модерен творец продължава традицията

04.02.2001 by: lz3ai

В-к „Борба“

Изложбата на Христо Иванов – събитие в културния живот на Велико Търново

Години наред художникът Христо Иванов амбициозно и неотстъпно разработва отколешната си мечта – керамиката. Затворен в уютното ателие в Малък Чифлик, той допускаше малцина приятели до „светилището си“, търсеше мнението и подкрепата им, радваше се на куража, който му вдъхваха тези непредубедени посветени. Показа неголеми изложби в аулата на ВТУ и в София, видя резонанса, огледа се и продължи по пътя, жалониран от завоюваното. Така поривът му, оплоден от дългогодишния творчески труд, намери адекватен израз в изложбата, открита в залите на ул.“Р. Михайлов“ във Велико Търново до 30 декември, която е събитие в културния живот на града!

Христо Иванов

Христо Иванов

Около 100 превъзходни съда, с високи художествени достойнства е сътворила ръката на майстора. Овладял уроците на традицията, усвоил технологията и не на последно място одухотворил занаята, той днес застава, според скромното ми мнение, сред първомайсторите в националната ни керамична школа.

Керамика

Керамика

Този успех не идва случайно. Христо Иванов завършва Националната художествена академия през 1966 г. при професор Александър Поплилов. В продължение на 27 години той преподава приложни изкуства във Факултета по изобразително изкуство при ВТУ. Настройката му към сграфито-керамиката идва още от студентските години, когато, за да заработи средства за учението си, той всяко лято рисува археологическите находки в музея в Хасково, между които има и много керамика. По-късно целенасочено обикаля Троянския край – богат на стара и съвременна керамика, специализира в Института за приложни изкуства – град Лвов, където има катедра по керамика. Влияние също му оказват и специализациите в Санкт Петербург и Германия.

Керамика

Керамика

Бъдещият керамик обогатява знанията си и чрез общуване с известните специалисти от Великотърновския музей Богдан Султов и Атанас Писарев, които показват и тълкуват царствената трапезна сграфито-керамика. Изяснява си и общото, и различието в традиционните български школи на Плиска, Преслав и Царевград Търнов, на самобитната Бусинска народна школа и на по-гражданската троянска керамика. В Асенова махала старателно проучва технологията, усъвършенства етапите й: от източването на майоликата и изпичането й на бисквит към поливането й с ангоба. След това гравирането и накрая глазирането и изпичането. Особено благотворна е близостта му с доцент Никола Гелов, с някои от състудентите му керамици, които го консултират и окуражават.

Керамика

Керамика

Така Христо Иванов, потопен в традицията на керамичната форма и в нейната технология, застава тематично на базата на средновековната ръкописна българска книга от XIII-XIV век. Наред с книжовниците просветители, зооморфните и орнаментални букви в неговата изложба широко и умело се застъпва централната композиция с орнаментален фриз. Кръстът, като геометричен център, сплавя и обединява структурата, но внушава и духовното християнско начало, спътник и вдъхновител на националната традиция. Логиката на линеарния ритъм е в съзвучие с богатите вариации на колоритните хрумвания и тези дълбоки, земни, златисти и зеленикави, нюансирани стойности превръщат всяка вещ в уникат. Разнообразието от похвати, композиционните плетеници и цветност съдържат топлотата на модерен творец, продължител на здравата традиция в трапезната керамика.

Георги Костов,
доктор по изкуствознание

Традиции

Trackbacks

Leave a Reply