Атеист изплита кръстове върху керамични чинии

14.02.1997 by: lz3ai

В-к „Жълт труд“, бр.7, 14 февруари 1997 г.

В къща със стая тип „циганска кошница“, сред звънки родопски чанове и стотици керамични съдове живее търновецът Христо Иванов. Той е завършил приложна графика и я е преподавал на студентите по изобразително изкуство в университета „Св.Св. Кирил и Методий“. Всички абсолвенти са гостували в дома му преди старта си в живота и професията.

Керамика

Керамика

Освен на графика почти 30 години Христо Иванов е учил младите и на изкуството на шрифта. Оттогава у него се е загнездило неизчерпаемото любопитство към винетките и заглавните букви в старобългарските книги. После художникът почнал да събира календари. От тази страст са му останали редки образци, истински художествени произведения.

Керамика

Керамика

В един момент Христо Иванов разбрал, че от специалността си няма да може да се прехранва в старата столица. Затова се преориентира към сграфито-керамиката. Това е вид декорация, която се прави върху керамични съдове, а терминът е от италиански произход и буквално означава „изрязване“. Вече 10 години художникът прави своите по-малки и по-големи открития в тази област, която според него е неизчерпаема. Спомня си как в началото поработил на разкопките край Павликени, за да може да рисува археологическите находки.

Христо Иванов обича да пие вино от собственоръчно изработени чаши

Христо Иванов обича да пие вино от собственоръчно изработени чаши

Най-често изпод ръцете на приложника се раждат чинии с красиви старобългарски букви. Количествено превъзходство имат „Р“ и „Д“. Тях керамикът композира в средата на чинията предимно, но се случва и по периферията. Признава, че е атеист, но това не пречи в неговото изкуство да присъстват огромен брой кръстове. Не споделя лансираните в последните години теории за космическия произход на глаголицата и за неземните сили, събрани в буквите. „Не усещам нищо неестествено в тях.“ – усмихва се художникът.

Керамика

Керамика

Без да е ексцентричен, Христо Иванов предпочита да се храни в собственоръчно изработените си керамични чинии и да пие вино от калени чаши. Последната му приумица е да направи малка окарина. Предизвикателството в нея е, че звукът ще излиза от гущерчета.

Велико Търново, Сашка Александрова
Снимки Христо Тенджерков

Жълт Труд

Trackbacks

Leave a Reply