„Не съм чепат, но не обичам да слугувам”

24.06.1994 by: lz3ai

След житейската мелница на 60-те години художникът керамик Христо Иванов твърди, че вижда хора талантливи, но без самочувствие.

“Не съм чепат, но не обичам да слугувам”

Христо Иванов

Христо Иванов

И за да е свободен, преди 10 години пипнал длетото, но резбата му създала проблеми и тогава решил да се захване с керамиката.

Керамика

Керамика

Пет пъти кандидатствал в софийската Художествена академия търновският художник Христо Иванов, но все не го приемали, въпреки че бил от партизанско коляно. И не че рисунките му били калпави, а биографията, която тогава му пишели, хлопвала академичните порти под носа му. И след години, вече като преподавател във Великотърновския университет, получил изненадващо писмо от автора на характеристиките, който се разкайвал, пращал дъщеря си да учи във Велико Търново и молел за съдействие. Едва тогава разгадал сложната главоблъсканица за неуспехите си художникът-график.

Керамика

Керамика

Пречели му явно, защото повелята била да не пускат младите от село да се юрват в градовете. Пък може и от завист и простотия да е било, кой знае…

Керамика

Керамика

Затворил в себе си мъката и напуснал родното село Драгана

12 години живял в Хасково, създал семейство и станал художник в кинефикацията. После в Нармаг правел реклама, а през 1960 година отново потропал на портите в Художествената академия. Този път нямало кой да му мъти водата и шест години учил приложна графика в класа на професор Александър Поплилов. След това една година бил на свободна практика в София, дори искали в Народното събрание калиграф да го правят, но той отказал. През това време във Велико Търново в университета се отворило място за преподавател и Христо спечелил конкурса. Заедно със семейството се преместил в старата столица.

Керамика

Керамика

Започнал да учи студентите на изкуство. Но заедно с това талантливият декоратор изпълнявал и други поръчки на предприятия и организации. И така се усъвършенствал. Та, от Свищов поискали той да направи главата на Алековия Бай Ганьо. Пустият му нашенски герой, заради него така си изпатил. Привикали го в ОК на БКП и така го скастрили, че още го помни.

Керамика

Керамика

Цели 26 години му тровел живота негов колега

И за да се освободи от този ярем, решил да се преквалифицира, като твори изкуство, което не зависи от търновския художествен съвет. “Аз не обичам да слугувам на хората” – споделя пропатилия пенсионер. И преди 10 години пипнал длетото, но резбата му създала проблеми. Трябвало да си набавя специално дърво, да си търси майстор, който да сглобява отделните композиции. Пък и си внушавал, че не бил добър пластик. Та така се отказал.

Керамика

Керамика

Тогава се захванал с керамиката

Всяко свободно време ходел в бившата керамична фабрика във Велико Търново и се учел на занаят от старите майстори. И за да работи това изкуство, трябвало да си има собствена база, която по-късно се появила в романтична селска къща в Малък Чифлик край старата столица. Целият долен етаж на възрожденската обител Христо превърнал в работилница, оборудвана с модерни пособия за трудното изкуство. Тук ръцете на твореца и ден, и нощ на грънчарското колело моделирали чудновати форми на керамични чинии, стомни, мини фонтани, часовници, вази и др., на които ангобирал и гравирал мотиви, взети от нашите евангелски книги.

Керамика

Керамика

“Българската декорация идва от Византия” – разказва художникът керамик – “но тя е стоплена от славянското човешко чувство. Липсва и студенината на гръцката гравюра. Преди години на едно биенале на световната керамика в Магдебург една немска изкуствоведка каза за българската керамика, че е тежка и грубовата, но топла. А нашият народ не е бездарен и аз мисля, че не трябва да се снишаваме. И виждам хора талантливи, а нямат самочувствие. Ние има с какво да се гордеем, защото изкуството, което се е съхранило през вековете, говори за миналото величие на нашия народ”

Керамика

Керамика

На втория кат на къщата художникът е подредил готовите произведения в малка изложбица. Керамичните чинии, с различни размери, изпъстрени с винетки (плетеници) и старобългарски букви в различни тоналности, издават майсторството и неповторимото у твореца.

Керамични съдове в двора на художника

Керамични съдове в двора на художника

“Бягам от конфекцията. Всичко искам да правя с ръка”,

обяснява керамикът. И не случайно професор Аксиния Джурова, като видяла керамиката на Христо, пожелала в София изложба с негови творби да направи. “Искам да извадя от забвение потъналото в старобългарските книги и да го покажа на хората” – споделя търновският творец. – “Когато се срещнах с г-жа Джурова, я попитах направо, дали не бъркам нещо в изкуството, защото си мисля, че моята керамика е толкова объркана и авангардна, че дори някои казват, че прилича на китайската.”

Керамика

Керамика

Сега Христо Иванов казва, че има още какво да направи. Неговата керамика е станала известна и извън България и творбите му разнасят родното изкуство из Европа.

Керамика

Керамика

Но този нихилизъм, който съществува сега у нас и се надпреварва да унищожи всичко, което сме създали, и разсипва онова, което е оцеляло през вековете, жари силно душата на художника. И той си мечтае след години да остави сътвореното на поколенията. И търси млади хора, които да грабнат жаравата от сърцето му…

Вася Терзиева
В-к “Борба”, петък, 24 юни 1994 г.

Борба - Не съм чепат, но няма да слугувам

Trackbacks

Leave a Reply